Ново издание на една от иконичните творби на Джон Стайнбек потегля към книжарниците на 4 април. Именно за епичния шедьовър „Гроздовете на гнева“ писателят печели „Пулицър“ през 1940 година. Изданието е част от обновената поредица с избрани произведения на знаменития американски писател и Нобелов лауреат.
„Гроздовете на гнева“ (преводач: Венцислав К. Венков, 592 стр., цена: 33 лв., твърди корици) е най-дискутираната книга в Америка за целия XX век, скандална, пророческа и гневна творба, напоена с горещата пот на многомилионната работническа класа, която, въпреки че бива посечена от финансовия крах и нейното бъдеще е отнето завинаги, продължава да строи Америка с непоклатимо достойнство. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници. Въздействието на повествованието се е запазило до днес благодарение на суровата изразителност и разказваческото майсторство на Стайнбек, което няма аналог в американската литература.
Каквото и да се напише за „Гроздовете на гнева“, то е вече написано, а и винаги остава нищожно в сравнение с влиянието и престижа на тази „забранена“ книга. Джон Стайнбек печели през 1940 г. наградата „Пулицър“, която утвърждава романа като шедьовър на американската проза. Нито един писател до този момент не е бил такъв пламенен адвокат на потиснатите и социално слабите, категоричен в социалните си преценки и непоколебим във филантропския си порив да защити честта на обикновения американец, който се е превърнал в жертва на безскрупулния капитализъм. Джон Стайнбек бива едновременно нападан политически както от левите, така и от десните заради социалната си ангажираност и „комунистическите“ си възгледи. Тези нападки са израз на позорно политическо късогледство и порочна критика, която в конюнктурния хаос не успява да различи непреходните човешки стойности от евтината политизирана демагогия. Тестът на времето обаче е по-силен от грохота на низките страсти и днес „Гроздовете на гнева“ се е превърнал в култова класика, която, от една страна, най-успешно е запечатала епохата на Голямата депресия, а от друга, се определя като настолна книга по солидарност и колективна борба срещу репресията и отчаянието. Романът има впечатляваща киноверсия под режисурата на прочутия Джон Форд с Хенри Фонда в главната роля. Филмът е удостоен с две награди „Оскар“.
Безспорен класик на американската литература, носител на „Пулицър“ и Нобелова награда, Джон Стайнбек (1902-1968) е романист, публицист, драматург и есеист, хроникьор на залозите и илюзиите на своето време. Хуманистичната атмосфера на неговото творчество свидетелства за безпристрастния му инстинкт за справедливост. Роден в калифорнийския град Салинас, Стайнбек познава до болка несгодите на местните фермери и работници от началото на XX век. Белетристичните му произведения са проникнати от състрадание към обезправените, но в тях прозират още възхищение от достоянията на човешкия дух и яростна непримиримост с вероломната природа на властта. Романи като „Гроздовете на гнева“ и „Зимата на нашето недоволство“ са любими на милиони читатели от всички поколения по всички краища на света, защото продължават да звучат актуално в един или друг смисъл. Техните послания се схващат като универсални истини за нелекия път, който изминават човекът и неговата душа в едно общество, чиито добродетели изтъняват за сметка на пандемична алчност, опортюнизъм и себичност.
Настоящата поредица е замислена като библиофилска колекция от издания на най-значимите и представителни за белетристичната вселена на автора работи: от навярно най-популярния му роман – фамилната сага „На изток от рая“ (1952), вдъхновена от библейския разказ за Каин и Авел, през първия му голям успех, „Тортила Флет“ (1935), последван от покъртителната повест „За мишките и хората“ (1937) и безсмъртния шедьовър „Гроздовете на гнева“ (1939). Поредицата включва още незаглъхващата „Улица „Консервна“ (1945) и последния роман на писателя – „Зимата на нашето недоволство“ (1961). Класическият минималистичен дизайн е дело на художника Иво Рафаилов.