Очаквайте второто преработено издание на „България в потури, но с цилиндър“ на 14 февруари
Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX в. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица… Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност…
Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от родния бит, култура, обичаи, навлизащите в страната ни новости, като появата на литературните салони, на плажа като „мода“, на велосипеда като превозно средство и др., както и проблема с възприемането им от страна на българите.
Историите са поднесени с много любов, малко тъга и разбира се, с изключително фино и ненатрапчиво чувство за хумор.
Петя Александрова е позната на българския читател със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерството на образованието и науката „Петко Р. Славейков“ за цялостно детско творчество, Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване и на много други. Нейни произведения са включени в училищните читанки, а стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.
НА ПЪРВИЯ БАЛ НЯКОИ ДАМИ ВАЛСУВАЛИ ПО ВЪЛНЕНИ ЧОРАПИ
Някога, някога, чак в далечната 1880 година, по-точно – на 8 януари, княз Александър Батенберг организирал в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил далече от семейството си и искал да пренесе на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. Можем само да се досещаме каква паника, възбуда и суматоха е предизвикала идеята, особено у дамите, жени на министри, на висши чиновници, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подходящи тоалети, а нали към тях трябват и аксесоари – обувки, чанти, шапки, бижута… Мъжете, както е било винаги, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе… Е, може и бастун с инкрустирана дръжка, но не е задължително.
Един наблюдателен участник в събитието не без присмех твърди, че на този първи бал жените пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе – свалено сякаш от прозорците на някой букурещки локал, т.е. евтино, грозно и дори вулгарно. Друг заявява, че роклите ги бивало, но с обувките работата била смехотворна. Някои дори били без бални обувки, а под луксозните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от местна шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае колко кални и неравни са били някога дори главните улици на столицата (всички ходели с галоши!), никак не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил съпругата на английския консул – госпожа Ласелс, да даде уроци по „лансие“ (бален танц) на поканените гости, т.е. имало е нещо като репетиция. Можем само да се чудим дали другите бални танци – валс, полка, кадрил, руска мазурка… са били познати и откъде?…