За милиони хора по света наградите на Американската филмова академия са били институция. Най-голямото събитие в света на шоубизнеса и изкуството винаги е съпроводено от силно вълнение и очи, вперени в малките екрани. Но това се променя с всяка следваща година.
За жалост, изкуството често се ползва като инструмент на популизма или просто начин, по който силните на деня да прокарват своите идеи и възприятия за света. И да ги превръщат в мода. Точно това наблюдаваме напоследък при връчването на наградите на „Евровизия“, „Златен глобус“ и други. А „Оскарите“ са вече съвсем друга „бира“.
Това е напълно очевидно за всички. За съжаление, холивудското кино загуби своята автентичност и се превърна в точно такъв посредствен инструмент на интересите, които нямат нищо общо с изкуството. През последните години такива отличия се печелят основно от филми с висока концентрация на афроамериканци или хомосексуалисти. Само за да покажем колко сме толерантни.
Защо това е проблем
Нека не бъдем разбирани погрешно, ние подкрепяме хомосексуалистите и техния избор и съвсем не се обявяваме срещу афроамериканската или която и да е друга раса. Въпросът е в самото натрапване.
Ако действително има равенство помежду ни като общество, ако действително не правим разлика по раса, полова ориентация или какъвто и да е друг белег, не би трябвало да натрапваме нещо, за кажем колко го одобряваме и колко е равно то с нас. Просто няма логика в това начинание. Ако смятаме всички тези хора за напълно неразличими от нас, не бихме се старали да изпъкваме със симпатиите си към тях, нали?
Просто политика
За всички вече е ясно, „Оскарите“ са една политизирана церемония. Очевидно е, че филмите не се подбират единствено по заслуги, но и по прокламиране на различията. С което, всъщност, различията не са зачеркват, а върху тях се акцентира още по-ясно. Дори Димитър Маринов – българинът, който се качи на сцената тази година за участието си във филма „Зелената книга“ с Виго Мортенсен, каза в интервю, че белите хетеросексуални хора вече са застрашен вид. Да, тези думи са крайни, но показателни за това уж равенство, към което се стремим.
Неслучайно миналогодишните награди на Американската филмова академия отбелязаха най-ниската гледаемост от години. Хората са буквално отвратени от това странно лицемерие, което трябва да мине за политкорекност.
Куриоз
Най-куриозният случай от последните седмици е този с „Кралицата на Шотландия“. Тъй като в продукцията има известно количество тъмнокожи актьори, в социалните мрежи възникнаха редица спорове дали такива са били широко срещани в периода, който се пресъздава.
Едни посочват, че по това време в Англия е имало цветнокожи хора. Те твърдят, че кралица Елизабет е наела такива слуги и музиканти и дори имала тъмнокожа камериерка. Други пък са категорични, че толкова много афроамериканци на тази територия не е имало. Каквато и да е истината, е факт, че е малко неочаквано да гледаме средновековен филм с толкова много „цвят“ в него.
Какво трябва да се направи
В крайна сметка, щом наистина нямаме нищо против различните хора, не бихме ги третирали така, сякаш са различни. А в момента точно това правим. Идеята на изкуството е да обединява. Киното в частност е една велика сила, която всички ние обожаваме… но то трябва да бъде искрено и чисто. А не наситено с политика, пропаганда и насаждане на зловредни идеи.
Може би затова най-вирусната снимка от тазгодишните „Оскари“ е тази на актьора и певец Били Портър, който се появи в разкошна рокля. Хем чернокож, хем в рокля – най-описателната картина за кино наградите такива, каквито са в момента.
На хората в кино индустрията и на тези, които ги оценяват, трябва да е ясно едно. Равенството не се изразява в пропагандата, а в това наистина да се подкрепяме и отнасяме човешки към всяко същество около нас. Не евтин пиар, не скандални послания, не изродена политкорекност са пътят към едно по-цивилизовано общество, а простичкото убеждение, че цветът на кожата, сексуалната ориентация, теглото или каквото и да е било друго нямат никакво значение. Дано го осъзнаем по-скоро.