Разговарям с Николай Янев за книгата му "Черна книга на българската корупция" (Издателство "Изток-Запад"). Премиерата на книгата ще се състои на 10 ноември, в 18:30 ч., Ректорат, северно крило, 2 ет., конферентна зала на СУ. Повече за книгата прочетете тук.
Представете се с няколко изречения за читателите на Kafene.bg
Занимавам се професионално с управление на европейски проекти. От 2007 г. в Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – като администратор на средства. От 2010 г. във фондация “Рискмонитор” – от другата страна на бариерата – като част от екипа, който подготвя кандидатстване и прави отчети пред Европейската комисия. Накратко – чиновник от кариерата.
Малко предистория – как се роди идеята за тази книга?
Книгата се появи по неочакван начин на обичайното място: в проекта, с който направих скок от държавната администрация към частния сектор. Открих, че има увлекателни проекти, твърде различни от процедурния лабиринт, който по правило заплита европейската бюрокрация – и тази в Брюксел, не само местната. Сега мога да оценя в пълна мяра чувството за хумор на Стефан Попов, автор на идеята: да покани един държавен служител, който да напише текст за корупцията.
До кого се надявате, че ще достигат фактологическите истории, които описвате вътре?
Думата “истории” носи отговора. Случаите са събрани и подредени с надеждата да станат достъпни по прегледен начин за всички, които обичат история. История не в академичния смисъл на голямата наука, но историята като разказ, приказка за разни случки („случаите“).
С формалния език на проекта бих казал, че текстът е предназначен за гражданите, които се тревожат, чувствителни са относно делата на държавата. Грижа ги е за доброто управление и се нуждаят от информация. Обаче това няма да е коректно, защото за истината може да претендира църквата, а не една субективна авторска подборка. Пък било и с обстойни бележки под линия.
Може ли корупцията в България да се намали чувствително, ако не да се изкорени напълно или това е утопична идея?
Ако корупцията е злоупотреба с доверие, както твърдят някои, бих казал че е възможно да бъде намалено лековерието на публиката. Противно на мнозина, намирам, че недоверието на гражданите към държавата е здравословно и се надявам политиците никога да не успеят да си върнат „общественото доверие“. Върху обществено доверие строят концлагери и монтират гилотини.
Мислил ли сте да изпратите книгата до някои политици и шефове на държавни институции, или смятате, че ще ги обидите?
Не съм мислил. Честно е да кажа, че животът ме е срещал с такива хора – с власт на капитала, връзките и информацията. Някои са скроени достатъчно широко, за да се усмихнат на подобен жест. Бих рискувал да предположа, че има нива, които са над подобна тема – в крайна сметка те притежават правото да посочат кое е корупция, нали?
И един любопитен въпрос – Неотдавна във Филипините се е провел крос, в който 3000 души от 33 държавни институции са тичали под надслов "I am free from corruption". Това е била акция на държавната администрация за борба с корупцията. Смятате ли, че такава инициатива би имала успех в България?
Такава инициатива би имала добър ефект що се отнася до здравето на държавните служители. И това не е малко.
И последен въпрос – Вашата мечта за България?
Вече ни предлагат екскурзии до три морета. Но май това не е най-важното. Понеже ми е трудно да го изразя, ще си помогна с любима книга: „Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!“.