Столична библиотека
Владо Любенов
П О К А Н А
НЕРАВНОДЕЛНИ ТАКТОВЕ
нови стихове
от Владо Любенов
Авторски рецитал
04 юни, (вторник), от 18ч.
Столична библиотека,
пл.”Славейков” 4, пиано бар
вход свободен
Хоро
Тича комшийката, кърпата вее,
скачат гърдите й пак и пак,
а подир нея хорото се лее
като горещ качамак.
Бай Данаила вири мустака,
чичо Андрея ситни едва,
и сякаш шкембето му весело квака,
щом приведе се: „Ква-ква!”
Леля ми в синя и пъстра престилка,
(в нашето село сини са вси)
на лево-на десно се смешно кандилка
и вее златисти коси.
После сме двамата – аз и мама,
цяла червена като домат,
а аз не мога, мен ме е срам, àма –
скачам, нали съм млад.
Дядо Янаки е стиснал бастуна
и тропа, понеже немое с крака,
гледайки тая велика фъртуна
и вика: „Ха така!” „Ха така!”
Баба се кръсти и шепне: „Божке!
Що не съм млада и я!”
И гледа хорото – тая стоножка –
па се пофаща и тя…
А на хорото е целото село,
заедно с куция Райчо и онуй пиянде,
дето е вечно неизтрезнело
и все му забравям името… а де?!…
…Скача мегдана, върти се Балкана,
слънцето смее изгряло лице,
и хълбоци мята и пее реката
с чисто прозрачно сърце!..