С любопитство и очакване. Така отивам на всяка премиера. И с нетърпение като за първа среща. За среща с един друг свят, с едно друго светоусещане – поезията на непознат за мен творец. Какво да очаквам? Стихове, част от които съм чела в Интернет. Какво е различното? Какво ме грабна? Светът на думите. Думи – като всички думи около нас. Едни и същи. Но пречупени през призмата на друг. Звучащи различно след всяка интерпретация. Думите, заради които тази вечер всички сме се събрали тук. Думите на Светлана Дичева, представила младата авторка с няколко точни, характерни за поезията ѝ щриха. За срещите си с нея, откритията в творчеството ѝ и препратки към прозата, с която Иглика е по-позната сред онези читатели, които харесват разкази. Думите на Крис Енчев, поместени на вътрешната страна на корицата. Думите на Ивз Андонова, сътворила графичния дизайн на самата корица. Думите на Емилия Миразчийска, която освен издател е и инициатор тази книга да се случи. Самата Иглика сподели как дори не е предполагала, че отново ще се върне към поезия след втората си стихосбирка, публикувана преди повече от десет години… Но … творческият дух не може да стои затворен в рамки ограничаващи стила на писане до конкретни точни форми. Думите намират начин да се появят на белия лист и сами да определят стила, в който ще живеят.
Бар „Ателието“ се намира в центъра, встрани от софийската уличка „Цар Самуил“, на две крачки от „Стамболийски“. За човек като мен, който никога не беше стъпвал там, беше удоволствие да открие топлата и приятна атмосфера на артистично подбрани картини и интериор. Приятни са и срещите със съмишленици и хора, които споделят обичта си към словото. Още на масичките пред заведението, забелязвам първо поета Азиз Таш. А Крис Енчев улавяше с фотоапарата си всеки миг от събитието и отразяваше неуморно присъствието на публиката. Ако трябва да опиша с няколко думи всички дошли на събитието приятели и почитатели на поезията на Иглика, този разказ ще стане твърде дълъг. Издателят Георги Милев от „Пергамент“, преводачът от унгарски и издател Мартин Христов от „ЕРГО“, поетът Иван Христов, който беше дошъл с дъщеря си, „Таня Иванова от радио „Jazz FM“, чието авторско предаване „Следобедни импровизации“ съм слушала с ведро настроение толкова пъти. С нищо обаче не може да се сравни усещането да получиш от самия автор автограф с посвещение на своя екземпляр от книгата. Да го погледнеш в очите. Да се потопиш в тях и да видиш дълбочината, сътворила думите.
Нямах представа с кого ще се срещна – малката снимка от профила във фб нищо не ми говореше. Но за хората е по-добре да съдим по невидимото. Ако имаме сетивата да го „видим“. Докато обсъждахме с Роберт Леви тенденциите в съвременната поезия, към мен се приближи млада жена с финес и естествена неподправена лекота, ме попита: „Вие сте? Анита? Нали?“ „Да.“, отвърнах почти хипнотизирана от приятелското отношение. И тъкмо да изтърся: „Да, ама случайно съм тук“ , тя ми подаде книга с думите: „Ето за Вас е. Разгледайте я.“ „Ама? Как? Сега? Преди? Ще изчакам да свърши представянето и тогава…“ И после съжалих, защото се лиших от възможността да стана съучастник в едно невероятно красиво и топло литературно четене.
Константин Кучев предложи и публиката се отзова – всеки от желаещите избра по три любими стихотворения, които бяха прочетени или интерпретирани под музикалния съпровод на Косьо. Не мога да продължа нататък без да се спра на артистичното изпълнение на Ирен Петрова. „Търся човек" И с всяка една дума усещаш как младото момиче вдъхва живот чрез нюансите на повтарящата се на всеки ред фраза: „Търся човек“ „Търся човек, С когото Да си говоря за теб“.
.jpg)
Отдавна съм почитател на стиховете на Крис Енчев. Очарована съм от уникалните му фотографски умения и идеи. Интересните ракурси, играта със светлина и сенки. И тук фотосесията му беше изключително успешна – снимките му допълват топлината и интересните словесни търсения на авторката. Поезия, която всъщност е вик, и смирение. Копнеж, желание и хармония, която е контрапункт на стандартното. Която те кара да се замислиш за същността, за видимото и невидимото. Но тук пред нас се откриха и други таланти на Крис – да интерпретира стиховете на Иглика по уникален начин на противопоставяне на думите, да акцентира върху тяхното разчленяване на съставни части части, за да стигне до корена. И после тяхното оцялостяване и пренареждане. А когато редът да чете (и пее) бе на Косьо, Крис се включи с акомпанимент на китарата. Дуетното изпълнение на Крис и Илияна Делева бе достойно за нашите овации и ръкопляскания. Любими стихове прочете и Ивз Андонова. Интерпретациите започнаха с Илияна и продължиха с Деница Аргиропурос, която с гласа си на фона на музиката на Косьо допълни поетическото звучене на стиховете с плътност и образи.
Преминахме през слънчевото небе над Челопеч и дъжда в свободната музикална интерпретация на музиканта Констанин Кучев. Препускахме с необяздени коне към звездите. Разкри ни се „душата на ромба – тоталната сфера“. Усетихме как „новините заглушават гласецът на новороденото“, стискахме „в омърляна кърпа Невидимото“. Пренесохме се в операционната, където заспивахме с очакване за среща с гласа на Иглика:
5 4 3 2 …………….
После разбрахме и чухме с гласа на Косьо Кучев „късно е да бъде нощ“. Нощ, в която блести „премръзнала от студ луната“. Тичахме след Вярата смалена. След отиващата си Надежда.
Там…
по стръмната улица
Любовта.
Тя си отива.
Видяхме залезът да пие чай…
И се питахме:
Успявам ли
да не викам
въпреки живота
да не искам
въпреки любовта
…
Импровирахме, играейки си с думите и стиховете, изпълнихме пространството с любов и благодарност.
И както много точно се изрази Крис Енчев: „Поезията на Иглика дава поле за импровизация. Самата форма подхожда за отваряне, тъй като разчупва самите думи и се отварят ниши, в които човек може да се помести“.
… И авторката прочете своите любими стихотворения. Като завърши със следното звучащо като послание:
и благодарност
за споделените мигове,
положителна енергия
и топлина…
ФАР
изпращаш
погледа си
надалече,
а знаеш ли
къде достига
Достига Иглика, Достига до тези, които ще потърсят книгата ти, ще вникнат в думите
и ще ги „познаят“ като свои. До тези, които ще те усетят със сърцето си. Както достигнаха до всички нас, които те открихме, познахме, срещнахме в „Ателието" и ще запазим в спомените си топлината от тази среща, твоите думи, превърнали се в твоята поезия.
Тръгвам си, изпълнена със светлина. Твоята. Моята. Нашата. И… Ще си позволя да перифразирам едно стихотворение за финал:
среща от емоции
сетива от думи
не може да се затвори душата ми