Днес кредитите са много популярни и милиони хора по света се възползват от възможността да изтеглят пари на заем от банка или друга финансова институция. Всички знаем, че заема е продукт, който се дава от един човек или компания на друг човек, като също така се начислява лихва. Това е сума, която клиента плаща на кредитора за това, че ползва парични средства. До тук може да се каже, че всичко ни е ясно, но замисляли сте се откъде е започнало всичко.
В тази статия ще се опитаме да ви запознаем с историята на кредитите. Ще се изненадате колко назад във времето е било познато лихварството. Разбира се не може да се каже със сигурност, кой е основоположника на днешните заеми, но все пак има исторически документи даващи ни сведения за историята на кредитите и как те са се променяли през времето. Например потребителски кредит за някой хора е нов продукт, но всъщност за него се споменава още отпреди 5000 години. Още от тогава хората са вземали заеми поради различни нужди и необходимости. Например в Месопотамия преди около 4000 години фермерите са възползвали от от такива заеми. Те заедно с животновъдите започнали да заемат семена и добитък с идеята за по-късно изплащане.
Още по времето на Вавилонската държава 18 век пр. Хр. цар Хамурапи прокарва първите закони. В неговите записки се открива закон за кредитите, с който се определя горна граница – таван на лихвите по заемите. Много срещан заем по това време е този за жито и лихвата по него не трябвало да е повече от 30%.
В този далечен период кредитите са се давали от търговци, крупни земеделци и не е било изключено също да се отпускат от държавата. В Гърция заемите бил с лихви в диапазон от 12 до 100%. Такива високи лихвени проценти се свързват с мореплаването. Моряците често изпитвали затруднения сами да финансират корабоплаванията си и търговци им отпускали кредити, на които по-късно продавали стоки и продукти.
В Рим около 50 г. пр. Хр. Цицерон споменава, че негов познат е купил земя за 11,5 милиона сестерции, което е станало възможно с помощта на кредит. Отдаването на заеми се осъществява най вече от заможни хора – политици, земевладелци, търговци.
Именно в Римската империя се споменава за първи път за така наречените търговски банки, които обслужвали не само богатите, но и хората от народа. По-късно се говори за така наречените кредитни сергии. Продавачите-кредитори давали заеми, а по-късно започнали и обмен на валута.
Утвърждаването и разпространението на Християнството е пагубно за кредитирането. Още през 325 г. сл. Хр. Константин І забранява това и процеса продължава 13 века.
Разбира се заеми продължават да се дават, но тайно и дискретно. Нещата ескалират толкова много, че през 13 век Едуард І започва масово гонене и избиване на евреи именно заради лихварство, въпреки, че между крале и духовници на висши постове кредитирането процъфтява.
Постепенно нещата се променят в Италия и богати семейства създават банки, които извършват дейност независимо от забраните. Това е предимно осъществявано от банкери и финансисти от Ломбардия. Те внедряват отпускането на заем срещу залог. Тази дейност се развива и навлиза в в Северна Европа. Флоренция, Венеция също не изостават, кредитирането процъфтява във висшите кръгове, парадоксално там се дават заеми на тези, които са ги отрекли, а именно Ватикана и Англия. От тях лихви не са се искали, но те заплащали чрез отдаване на титли и редица други предимства.
По-късно всичко се обръща с бързия възход на Протестантството. Кредитирането започва официално отново да се налага. Променят се законите свързани със заемите и лихвените проценти. Бавно започва да се утвърждава Европейската банкова система.
През 17 – 19 век банковото дело се развива стремглаво. Започват да се извършват банкови операции, като обмяна на валута, предлагат се различни видове кредити.
Около 1800-1830 г. започват да се предлагат ипотеки от финансови дружества. Клиентите са плащали променлива лихва в диапазон от 7-11% месечно, а цялата сума се е покрива в края на срока. През 1816 година в Америка отваря врати първата Спестовна банка.
Това е времето на всеизвестният Майер Ротшилд, който основава централизираните банки. Той процедира доста ловко, като изпраща синовете си в големи европейски градове, като Лондон, Виена, Франкфурт, където те отварят банки.
През 1950 г. Франк Макнамара е първия, който си плаща в ресторант с картонена карта. Разбира се това е така наречената днес кредитна карта. По-точно Дайнърс Клуб Карта. Малко по-късно Американската банка създава всеизвестната днес Виза (Visa).
През 90-те години постепенно се разработва и възможността за кандидатстването за кредити онлайн. През 1999 г. тя вече е факт и клиентите попълват своите заявления за бързи кредити онлайн от собствения си дом.
Това беше нашето кратко пътуване през времето. Както виждате историята на кредитирането и лихварството е толкова стара и интересна. Със сигурност то ще продължава да съществува и в бъдеще.