Дни преди Международния панаир на книгата в НДК 2015 разговарям с Невена Дишлиева-Кръстева – управител на издателство ICU. Търсете на Панаира двете най-нови книги на Издателството: „Другата ръка“ от Крис Клийв и „Когато изпратим деня“ от Пиер Мейлак, който в началото на декември ще представи книгата ли лично пред българските си читатели.
Как дойде идеята и как започнахте издателство ICU?
Работя с книги от около 20 години – от списание „Витамин Б“ и рецензиите за книги в „Континент“ в началото на 90-те, през работата за различни български издателства като преводач и редактор впоследствие. Въпреки че оценявам и съм благодарна за преминаването през всяка книга, автор, проблем, взаимоотношения, с опита се трупаха и разочарования. Ключовото за мен беше необходимостта да поема лична отговорност за избора си с кого, какво и как да работя. Да съм отговорна за целия процес посъздаването и обгрижването на една книга, до крайното й достигане до читателя. Представях си, че само така ще се справя с излъганите очаквания и връхлитащите ме емоционални кризи. Бях се уморила да гоня нечии срокове, да се разминаваме, да следвам наложен ми ритъм, вкусове и приоритети. Трупаха се книги, които исках да видя издадени, защото смятам за ценни, но не успявах да убедя в техните качества един или друг издател. Доста време не намирах смелост, най-вече финансова. Докато през 2010 г. не се наложи да си тръгна внезапно от издателството, където работех на щат. Регистрирах ICU, но минаха още две години до издаването на първата книга – „Кукувицата“ на Елин Рахнев. Защо точно тя? Ами защото Елин е един от най-близките ми хора, а когато човек започва нещо ново и е в състояние на граничност, има нужда от опора в приятелска среда. С Елин неведнъж бяхме обсъждали да превърнем пиесата в книжка. След като Андрей Кулев и Ася Кованова прегърнаха идеята, вече нямаше връщане назад. Сега си давам сметка, че детска книжка с двайсет илюстрации е била голям залък за първа книга на издателство. Но въпреки грешките на растежа, харесвам много резултата.
Основните ви теми и автори – сами ви намират или взаимно се търсите?
Основната тема, нишата, в която разположихме издателството, ме намери, след като се лутах с първите четири-пет издадени книги в опит да намеря посоката. Това бяха и си остават все важни за мен автори, книги на моята честота, които ме вълнуват дълбоко, но някак поединично, без ясно видима свързваща нишка помежду им. После, в началото на 2014 г., се намерихме с Катерина Стойкова-Клемър, а няколко месеца по-късно и с Радмила Младенова. И установих, че най-вълнуващото в текстовете и на двете за мен е подчертаното им състояние на граничност, на живеене между тук и там. Така че темата през цялото време си е била там, просто е била твърде близко до мен, за да я видя. Като се върна назад и изброя авторите, които съм превеждала с най-огромно удоволствие и отдаденост, те са все такива: родени на едно място, израсли на друго, съвместяващи в себе си по няколко географски вселени: Рана Дасгупта, Зейди Смит, Джефри Юдженидис, Мохсин Хамид и много други. Тук е мястото да отбележа и незаменимата помощ и подкрепа на моята партньорка Надя Розова, с която заедно се впуснахме в приключението да издаваме преводни книги – съвсем наскоро, пролетта на 2015 г., излезе първата от тях, „Загадъчната логика на сърцето“ на Прия Базил. С Надя подбрахме осем заглавия на автори от различни националности, все книги с висока литературна стойност и свързани с теми като миграцията, междукултурната и етническата толерантност, уважението към личността на Другия, приемането му.
Очакван ли бе за вас големият успех на сборника разкази "Куфарът на брат ми"?
Честно казано, не, а и всъщност все още не мога да си прекърша езика да нарека сборника „успех“. Мога да кажа само, че това е най-личната и най-пряко свързана с живота ми книга. Вярвам, че пълната отдаденост и личното отношение, съчетани с професионализъм, неизбежно водят до добри резултати. Понякога обаче е нужно търпение, за да се случат нещата, докато с „Куфарът“ всичко стана светкавично, лавинообразно, книгата зарази мнозина. Щастлива съм и благодарна, че бе разпозната сред книжното море от толкова много хора.
Кои са най-големите предизвикателства пред Вас, по отношение книгоиздаването в България като цяло?
Лично за мен най-голямо предизвикателство представлява търговската част на издателската работа. Не съм добър търговец и тези ангажименти ми тежат. Предизвикателство е да намериш точния баланс и да защитаваш интересите на всички хора, с които работиш – преводачи, редактори и коректори, художници и страньори, печатница и търговци. Предизвикателство е да стигнеш и до точните журналисти и медии, които да представят книгата ти по адекватен начин. Знам, че за никого не е лесно, но за издателство с продукция десетина книги годишно е изключително трудно да се работи с този убийствено висок данък добавена стойност и при никак не малката търговска отстъпка, която даваме на книжарниците. Всичко това прави мисията на оцеляването ни почти невъзможна. Като добавим и крайно ограничените тиражи…
Бихте се радвали да издавате какви книги / кои автори в бъдеще?
Класна литература със силни човешки послания. Тоест, не по-различно от книгите на ICU досега.
Какво планирате за идните месеци?
Буквално до дни излизат две много ценни за целия ни екип заглавия. Романът на Крис Клийв „Другата ръка“, в който с дълбока емпатия се разказва историята на едно нигерийско момиче, стигнало с товарен кораб до Англия. Болезнена дисекция на нашето съвремие, в същото време книга, която се чете с лекота и на моменти дори е ужасно смешна. В началото на декември ще се появи и сборник разкази на един непознат в България, но звезден разказвач – Пиер Мейлак. Той ще гостува в София за премиерата на книгата си „Когато изпратим деня“ и се надявам читателите да видят в писането му онова убегливо пламъче, което различава средния от големия писател.
Пожеланието ви към читателите на Kafene.bg?
Да се виждаме. В смисъла, вложен в абревиатурата на издателство ICU. "I see you" означава виждам те, приемам присъствието ти и искам да живея в разбирателство и хармония с теб.