На днешната дата 15 февруари през 1898 г. е роден в с. Карлуково, Луковитска околия българският композитор, музикант и диригент Дико Илиев Диков. През 1911 той постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София (1919–20). След Първата световна война преустановява тази си дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Област Враца (1920–31). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–58). През 1948, след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтана.
Дико Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово, чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931–41), когато Илиев пише най-популярните си хора и маршове.
В рамките на повече от половинвековната си музикално-изпълнителска и музикално-творческа дейност до смъртта си( 30 ноември 1984г.) Дико Илиев създава над 40 хора, 15 марша, 5 народни китки и редица други произведения.
Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван в чест на Дико Илиев.
Едни от най-популярните и обичани хора на Дико Илиев:
Дунавско хоро (право хоро)
Александрийка (право хоро)
Лудо младо (дайчово хоро)
Селски празник (еленино хоро)
Наша гордост (право хоро)
Билка (дайчово хоро)
Весела младост (право хоро)
Скок (дайчово хоро)
Касапски дни (право хоро)
Сватбарска ръченица
Майски цветя (право хоро)
Пробуждане на пролетта
Искърско хоро (право хоро)
Маршове
"Сливенци при Драва", "Дойчин", и др.