В януарското издание на "Поетично кафене" с тема "Начало" Катя Андреева участва с няколко стихотворения. Насладете им се.
Искам да ти покажа света
рано във седем през февруари.
Сметана и мляко. Диша снегът
като агне наивно и непокварено.
Клони бели, ощастливени;
каруца , препълнена от облачно руно,
тегли на слънцето студените вени…
Толкова е хубаво през февруари!
Колкото през май или септември…
Почти толкова хубаво, каkто през юли,
когато със теб "изродихме" зората на морския бряг
и светът кипнал засвети, гладен за нас!
Усмихвам се , предвкусвайки
виенското кафе и гласа ти!
Искам да ти покажа света,
който ме откри за теб…
Началото
Ако в началото небето
било
ведно със земното сърце,
предадено или отнето
е то,
щом разделено е на две?
Нима и любовта с тъгата
в едно гнездо са свили дом,
щом
властва винаги едната,
а другата замисля взлом?…
Като превърнати в разпятия,
небесно-земни същества
измисляме теории, понятия,
но все копнеем вечността!
Как заобичахме тъгата,
а в любовта си се скъпим?
Желаем нечия отплата
с това, което си дължим!
Началото към края пада
в непризована свобода.
Небето по Земята страда…
Начало ли е? Край ли е това?!
Вижте още:
Темата "Начало" събра поети и почитатели в първото за 2012-та Поетично кафене