Първа част от стихотворенията на "Поетично кафене" на тема "Насторения", което се състоя на 24 ноември в Студио 5 на НДК.
Симфония
Лилия Кашукеева
Стоя. На ъгъла на самотата.
Летя. В бутилката на вечността.
Живея. В капчиците на росата.
Рисувам. С четката на любовта.
Избирам път, в задръстване от хора
и свивам самолети от мечти.
Докосвам. Цветовете на мотори.
Отпивам сок. От времето … почти.
Душата ми ухания целува,
а храмът й се къпе в светлина.
Джаз. Розов изгрев с мислите танцува.
Симфония, съшита на инат.
Небрежно
Донка Чолакова
Рея поглед над фонтаните
и отпивам глътка бира.
За кого звънят камбаните,
за кого блести ефира?
Забавлявам се. Не спирам.
Цветни сънища избирам
в жълто, синьо и зелено.
Лятна радост. Споделена.
Мечта
Димитър Дянков
Ти се криеш – аз те търся
сред измамна тишина.
Шума паднала проскърцва –
колко стъпки знае тя…
А те викам – теб те няма.
И в изсъхналия лес
слънце есенно през рамо
ме оглежда с интерес.
Пак се мъча да те стигна,
но от мене бягаш ти.
Катеричка ми намигна…
Скокна, хукна и се скри.
Все се гоним с теб безспирно
и без дъх останах аз.
Ти си палава, немирна,
но… все следвам твоя глас!
Срички по вятъра
Мария Янакиева
Все се борих с вятърни мелници.
Цял живот все се учих да меля
в тези ситно-смилаеми делници,
че омесвах молитви в неделя.
И се търсих из стъпките чезнещи…
Вятър работа… Казах: Почивка!
Трябва хляб да омеся за празници.
Хляб от стихове, обич и срички…
А когато избрах да раздавам –
вятърът завъртя колелото…
И довя ми своя загадка,
че живее се с обич! Защото
без любов тези делници – никакви
все на празно в душата се стриват.
А душите ни скрити под покриви
всяка нощ към мечтите отлитат.
И така се превърнах в безделница –
свободата си смилам на сричам се…
И с подател: Мери от Мелница,
ти изпращам по вятър: О-би-чам те…
Есенен стих
Румяна Пелова
Есенна идвам с цвета на глухарче,
бавно потеглям към залеза риж.
Толкова есенно в мен е, че харча
цяла палитра на път за Париж.
Есенно свети над мен колоритът,
с четка гравиран връз сини платна.
И заслепена, понякога питам:
как ли достигна сама Монпарнас?
Есенно носи се въздухът стихов,
толкова песенен, че току-виж
Шанзе-Елизе прекосявам аз тихо
нищо, че София не е Париж.