На война и в любовта всичко е позволено – особено когато залогът е огромно наследство.
Изисканата светска дама Юнона, ексцентричната й сестра Атина и техните красиви братовчедки – Диана и Венера, живеят безгрижно и охолно с парите от голям попечителски фонд. Щедрият им благодетел – техният чичо Клем, ги кани в имението си на Сейшелските острови, за да им представи годеницата си. Освен това той им съобщава, че ще закрие попечителския им фонд.
Племенничките на милиардера веднага съзират враг в лицето на младата Бей Линг. Те бързо трябва да предотвратят сватбата, за да не останат без наследство. За целта братовчедките измислят план как да убедят чичо си, че сексапилната тайландка не е подходящата за него съпруга. Но докато се опитват да си върнат благосклонността му, те трябва да се издържат сами.
Какво се случва, когато четири разглезени млади дами трябва да се справят сами в живота? Коя от тях ще успее и коя ще се провали?
За автора:
„Неустоима!”
Космополитън
Една жена може да постигне всичко, стига само да го поиска.
Луиз Бегшоу
Луиз Бегшоу е една от най-известните английски писателки. Тя е възпитаничка на Оксфорд, член е на Британската консервативна партия и депутат в палатата на общините. Бегшоу е собственичка на недвижими имоти за милиони в Ню Йорк и организатор на редица благотворителни кампании. Едновременно с това тя е грижовна съпруга и майка на три малки деца.
Луиз Бегшоу несъмнено е блестящ пример за това, че амбициозната жена може наистина да постигне всичко.
Тя е едва четиринайсетгодишна, когато пише за в. Ди Таблет, а през 1989 г. получава наградата Млад поет на годината. Луиз Бегшоу е бивш президент на рок обществото в Оксфордския университет. На двадесет и седмия си рожден ден започва работа в Сони Мюзик Ентъртеймънт Интeрнашънъл, където работи с рокендрол групи.
Авторка е на 13 бестселърови романа, които са преведени в 10 страни. Адаптирала е книгите си за водещи холивудски филмови студиа. Сред написаните от Бегшоу бестселъри са “Дяволът в теб”, „Нежна завист”, „Родена в понеделник”, „Работещи момичета”, „Когато тя беше лоша”, „Филмът”, „Родена във вторник”, „Непокорни момичета”, „Жена от класа”, „Искри”, „Блясък“ и др. „Романите й са наситени с действие, героините й са разкошни, а начинът й на писане – достатъчно въздействащ и закачлив, за да издържи на изпитанията на тези ослепителни преуспяващи героини… Допада ми!” – Дейли Мирър.
В родната й Англия името й се нарежда сред тези на най-продаваните и известни писателки. Според авторитетното издание „Мирър” Луиз Бегшоу е британският отговор на Джаки Колинс. По-млада и по-забавна…..
Въпреки милионите продадени от романите й екземпляри, Луиз скромно коментира: „Много добре знам за какво мечтаят жените и с книгите си просто им помагам да избягат от действителността, пренасяйки се в света на фантазиите си.”
Красива, интелигентна и успяла, Луиз Бегшоу печели с писателския си талант милиони верни читатели, тръпнещи да потънат в бляскавия свят на неограничените възможности, задкулисните интриги и романтичната любов. Сега Луиз Бегшоу предлага на своите почитателки поредния вълнуващ роман – „Наследнички“.
ИК "Хермес"
Корична цена: 14,95 лева
Откъс:
* * *
Пролог
Ужасно е, мислеше си възрастният мъж, да си толкова богат и толкова отегчен.
Излегнат на шезлонг на верандата в имението си на Сейшелските острови, Клемент Чеймбърс гледаше надолу към тучнозеления склон на отвесните скали.
Имението имаше великолепен изглед към лазурните води на Индийския океан. Вълните нежно галеха белия фин пясък на дългия пет мили частен плаж, който той бе посетил един-единствен път през изминалата година. Плажът се намираше на скалисто заливче, което се разкриваше пред погледа му от мястото, където стоеше в момента. Клемент мразеше да нарушават усамотението му.
Имението „Палмите” бе истинска крепост. Стените бяха старателно маскирани със зеленина, а задната част стигаше чак до стръмните скали на планината и отвсякъде бе обградено от дискретни охранители, готови да стрелят срещу всеки натрапник.
Клемент имаше врагове. Без тях не би могъл да постигне толкова много.
Беше се погрижил за сигурността си. Бе защитен срещу опит за убийство или отвличане. Наслаждаваше се на топлото време, на синьото небе, на прелестното уединение на тропиците. Когато състоянието ти надхвърля няколко милиарда долара, получаваш всичко, от което се нуждаеш.
Охранителните му фирми проверяваха щателно всеки от персонала. Както и всичките му любовници. Всички съзнаваха изключителната важност на пълната секретност. Парите и страхът гарантираха, че това няма да се промени. До външния свят никога не достигаше дори и намек за някакъв скандал.
Той наблюдаваше как вълните се плискаха в брега. Гениалният му ум започна да крои план.
Клемент Чеймбърс имаше репутация на джентълмен и това бе от огромно значение за него. Притежаваше и фамилен герб. Наследен… ами, след смъртта на брат му. Макар да бе прекарал цели три десетилетия в тропиците, заобиколен единствено от прислужващ персонал, той много се стараеше да живее като английски джентълмен в чужбина. Като Ноел Кауърд например. Клемент му се възхищаваше. Носеше бели ленени костюми и панамени шапки. Дрехите му бяха ушити на улица „Сейнт Джеймс” и „Севил роу”. Притежаваше уникална енотека, а в къщата му имаше шедьоври на големите английски художници, включително платна на Стъбс и на Констабъл. Правеше огромни дарения за подходящите благотворителни каузи и членуваше в реномираните лондонски клубове „Уайтс” и „Травълърс”, където никога не стъпваше.
През по-голямата част от живота си той се бе стремил към богатство, а посредством него – към власт. Сега, когато „Чеймбърс Корпорейшън” се бе превърнала в гигант от глобален мащаб, за Клемент безукорната му репутация бе най-важното нещо. Най-големите музеи в света бяха нарекли цели крила на негово име. Същото бяха направили и много от най-престижните болници. „Слоун Кетъринг” в Ню Йорк съвсем наскоро се бе наредила сред щастливите облагодетелствани от щедростта му. И ако някой недоволен служител или губещата страна по някоя сделка посмееше да се оплаче или се осмелеше да разпространи в медиите нещо лошо за Клемент Чеймбърс, тогава екипът му от високоплатени адвокати завеждаше дело за клевета.
Напоследък в пресата пишеха само добри неща за него.
Нищо друго, освен положителни коментари. Всичко се свеждаше до опазването на тази репутация, мислеше си Клемент. Но сега, когато бе в безопасност, когато бе недосегаем, беше отегчен, страшно отегчен. Беше време да се позабавлява.
Клемент Чеймбърс възнамеряваше да разбуни духовете.
Усмихна се леко при мисълта за това. Да, тя ставаше. Беше интригуваща, толкова гъвкава, но и много хитра. Истинска тигрица.
А той винаги бе обичал да вкарва вълка в кошарата.