Наско е в БГ Радио от неговото създаване. Водещ е на предаването “Любими песни за любими хора”. Завършил е радиожурналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Твърди, че се събужда и заспива със слушалки на ушите, а радиото винаги е било в неговите мечти.
Тове интервю е направено специално за Kafene.bg.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?
Много са предизвикателствата в работата ми. Мога да кажа спокойно, че целият ми следобед е едно голямо предизвикателство поради факта, че имам ефир от три до девет вечерта. Даже често си мисля колко сладка и хубава е моята работа. Всеки ден – срещи с много хора, музиканти, които идват в студиото, за да ги интервюирам. Около мен звучи много музика, слушатели постоянно звънят на редакционните телефони и често си мисля, че работата в моя случай специално е едно сладко, на моменти напрегнато удоволствие.
В предаването “Любими песни за любими хора”, което ти водиш, се обаждат различни хора. Кои са най-предпочитаните песни и изпълнители от слушателите?
Забелязал съм, че слушателите винаги търсят послание в дадена песен. Ако тяхната половинка е някъде далеч, избират примерно песента на Сантра “Без теб”, или пък “Колко ми липсваш” на “Каризма”. Ако са много, ама много влюбени, те на всяка цена държат да докажат и покажат това, избирайки примерно “Обичам те” на Силвия Кацарова, “Адаптация” на Васил Найденов, “Да те жадувам” на “Сигнал”. В същото време БГ Радио винаги се е опитвало да представя най-новата българска музика. Така че много често при мен звънят и слушатели, които през деня са чули примерно новата песен на Нина Николина и Калин Вельов, или пък нещо ново на Мария Илиева и си пожелават да чуят тази песен отново.
Кои са твоите любими български изпълнители?
Те са много. Ще спомена само трима – наистина, ама наистина най-любимите ми. Харесвам всичко, което е изпял Васил Найденов. Много харесвам присъствието и песните на Любо и се възхищавам на Мария Илиева.
Предполагам, че си интервюирал доста от твоите любимци. Какво е усещането да разговаряш с някой от идолите си?
Истината е, че в самото начало се притеснявах, че в студиото идват хора като Васил Найденов, Йордан Караджов, Силвия Кацарова. Трябваше ми малко време да свикна, че това всъщност е моята работа и че такива срещи ще имам всекидневно. Опитвам се да бъда много подготвен за разговора ми с всички тях, защото знам, че те носят продукт, който, освен че им е отнел доста време, че са вложили много труд в него, е и много скъп. Аз съм длъжен да задавам адекватни въпроси и да бъда колкото може по-кратък, понеже тези хора имат много ангажименти. Винаги се старая да бъда добре подготвен за всяко едно интервю, което ми предстои и бих се радвал, ако успявам, и ако те са доволни от това, което ги питам. Понеже да задаваш въпроси понякога е трудно. Опитвам се да узнавам почти всичко за музикантите, които интервюирам, и мисля, че успявам.
Вече шесто лято вашето предаване се излъчва и на живо от Варна. Как се чувстваш, когато срещу теб са най-ревностните ти почитатели?
Когато съм в студиото в София, аз всеки път си представям какво правят в дадена ситуация моите слушатели, с кого ни слушат и се радвам, че всичко това мога да го видя лятото, докато предаваме пряко от Варна. Много съм щастлив, понеже слушателите идват при нас, искат да видят как се прави радио на живо, искат да се запознаят с мен, с Богдана и Симо и съответно с водещите, които са командировани във Варна. Много съм щастлив от тези срещи. Те скъсяват дистанцията, правят ни много близки и слушателите се чувстват не само участници в нашето предаване, а по някакъв начин и създатели във всичко онова, което се случва в нашето специално студио.
Имаш ли сред тях приятели?
Да, имам приятели. Спокойно мога да кажа, че Маги от Варна е моя приятелка. Виждаме се всяко лято във Варна. Тодор – също от Варна, е един много симпатичен човек, който знае почти всичко за българската музика и всеки път ме изненадва. Искам да поздравя Нели Герчева – също от Варна, две момичета, които всяко лято така организират своята отпуска, че в седмицата, в която БГ Радио излъчва от Варна и те да са там. Това са хора, с които ние си имаме имейлите, телефоните, честитим си личните празници, съответно те ме търсят, когато искат да споделят нещо радостно, което им се е случило, или пък да поздравят любими хора. Това са едни приятелства, създадени точно по време на летните ни турнета във Варна.
Разкажи някоя интересна случка от ефира!
Много интересни случки мога да разкажа. Но може би една от най-интересните е пак във Варна. Преди две години валеше проливен дъжд, обаче наистина много сериозен порой. А ние стоически водехме предаването на открито. Всичко беше подгизнало и мокро. Бяхме във вода едва ли не до коленете, но продължавахме да водим и да водим. По някое време дори се чудех как не гръмна техниката…
Според теб кое е най-голямото музикално събитие през тази година у нас?
Годишните музикални награди на БГ Радио (смее се). Иначе най-голямото музикално събитие според мен предстои. “Щурците” подготвят нов албум изцяло с нови песни, както и голям концерт, който ще бъде на 6 декември в зала 1 на НДК. В ефира на нашето радио е и тяхната най-нова песен, която се казва “Каменното цвете”. Много скоро ще можем да видим и видеото й.
Искам да припомня, че преди две години през 2006-та ние събрахме “Щурците” отново. Това стана чрез конкурса за текстописци “Стани известен с БГ Радио и “Щурците””, който беше спечелен от Радена Маринова от Русе. Тя написа текста “На прага на сърцето”, който Кирил Маричков и цялата група много харесаха и направиха едноименната песен по него.
Как оценяваш музикалния живот в България?
Той става все по-интересен, все по-гъвкав и все по-добър. В нашето радио пристигат все по-качествени продукти на много млади изпълнители. Аз специално съм доволен от всичко, което се случва на музикалната сцена. Например в предстоящите два месеца в зала 1 на НДК ще има около седем концерта все на сериозни имена в българската поп музика – Лили Иванова, “Щурците”, “Сигнал”, Кичка Бодурова, Графа, Йорданка Христова, Нели Рангелова (интервюто е направено преди нейния концерт, б.а.). Залата ще бъде пълна на всички тези концерти. По това може да съдим, че музикалният живот у нас не е в застой.
Има ли шанс за реализация най-младото поколение изпълнители у нас?
През цялото време се опитваме като медия да помагаме на младите изпълнители. Те винаги са добре дошли в БГ Радио. Истината е, че от нас тръгнаха много групи като “Awake”, “Огледално”, “Фронтеро”. Това са все групи от един наш конкурс за млади таланти “БГ таланти”. Ние ги откривахме, продуцирахме, след това им давахме доста широка изява с ефира, организирахме им концерти на клубни сцени.
В България имаме много талантливи музиканти.
Неотдавна се завърна от Атина, където беше на концерта на Мадона. Разкажи за него!
Истината е, че аз винаги съм си мечтал да гледам шоу на Мадона. И за мен беше голямо преживяване този концерт – още от тръгването от София с мои приятели до самото влизане в стадиона. Беше желязна организацията. По някое време си мислех, че едва ли не за мен отговаря един полицай. На стадиона бяхо около 75 хиляди човека. Мадона, разбира се, направи отново феноменално шоу. Не случайно нейното шоу е обявено за едно от най-скъпите и най-зрелищните в света. За мен беше голямо изживяване. Изживях всяка една секунда от този концерт, всеки един миг. И за мен това ще бъде най-запомнящият се концерт за момента.
За какво мечтаеш?
Ако ме питаш дали си мечтая да интервюирам Мадона – не. Това е много смело за мен като мечта. Мечтая си за малко по-реални неща – да водя колкото се може повече концерти. Благодарен съм на нашето радио, че ми дава тази възможност. Много ми се иска те да стават колкото се може повече и повече. Голяма е тръпката, когато си извън студиото, когато си на някоя голяма сцена и когато трябва да представиш много сериозни имена от музиката. Така че натам са насочени мислите ми в момента.
Разбрах, че като дете си обожавал дъгата. Ако сега една дъга ти се усмихне и ти предложи да те пренесе някъде, на кое място ще предпочетеш да се озовеш?
Мечтая си за онова място, от което най-много обичах да наблюдавам дъгата. Това е село Елшица, което е близко до Пазарджик. Там изкарвах моите летни ваканции при баба и дядо. Спомням се, че много мечтаех, играех си на театър, на телевизия, на радио. Това е мястото, на което искам да изкарам примерно ако може едно лято, ако мога да си взема една много дълга отпуска, защото е много тихо, много спокойно. Е, вярно, че вече там нямам приятели, но пък имам онова усещане от детството, което понякога много ми липсва. Та това е мястото, на което може би ще пожелая дъгата да ме пренесе.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Ще използвам една сентенция – “За да имаш приятели, трябва да бъдеш приятел!”.