"Защо големите любовни истории нямат щастлив край?" – с този въпрос Театър "София" и Kafene.bg ви подканяме да станете адвокати на любовта. Започваме да публкуваме някои от най-интересните писма от конкурса "Спечели покана за двама за "Напразни усилия на любовта" в Театър "София".
* * *
Когато задаваме този въпрос, е все едно да плаваме в океан и да питаме защо в него рибите са различни. Какво значи нещастен край на любов, в която винаги са необходими поне двама?
През есента на 1963 година около 40 000 граждани на Париж оплакват малкото тяло на голямата певица на любовта Едит Пиаф. Католическата църква не позволява над покойната да се извърши опело, тъй като животът й е изпълнен с непристоен брой любовни приключения, които са грях против Божията заповед – не прелюбодействай! Симон Берто, сестра и биограф на Пиаф пише, че крехкото парижко „врабче” е изпитвало към всеки следващ мъж огромна любов, която я е вдъхновявала. Песните й „Химнът на любовта” „Тълпата” „Любовници за един ден” „За нищо не съжалявам” триумфират в най-прочутите мюзикхолове на Европа и Америка в продължение на десетилетия. Според Берто брачните партньори на Пиаф са оставали с нея около 18 месеца, след което тя с по-голям ентусиазъм се устремявала към следващата си любов. Незабравимата певица умира на 48 години, а интимната й биография, известна като „истински кошмар”, се преплита със съдбите на бъдещите й последователи Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жилбер Беко, Пол Мюрис, Тео Сарапо.
Животът в любов не е само хармонична интимна „епопея”, а съвместно преодоляване на препятствията по пътя. Смисълът на любовта не е в това да притежаваме любимия. Истинската любов е да даваме постоянно, без да искаме реципрочната стойност в замяна. Това е и начинът да победим етоизма си. Причините за края на една голяма любов могат да бъдат много: неочаквана смърт на един от партньорите, установено несходство в характерите, различни интереси, неизлечимо заболяване… Най-многобройни са случаите, когато някой се подаде на изкушението за нова, по-голяма любов, която отнема радостта и достойнството на първата връзка.
Златната сватба – 50 години съвместен брачен живот не винаги е гаранция за щастлив край на любовта, която в старините може да бъде трогателно нежна, но може да е непоносимо отегчителна и трудна. Преди месец 70-годишна дама сподели: „Знам, че мъжът ми е влюбен в много по-млада от мен жена и аз се радвам. След много здравословни проблеми, които преживяхме в последните две години, той има потребност от нещо различно, пролетно, обнадеждаващо. Не мога да не го подкрепя, защото преди тридесет години той не се разсърди, като му признах, че съм влюбена в капитана на кораба с който плавахме по Средиземноморието…”
С нахлуването на разкрепостените интимни връзки през последните десетилетия постепенно се налага нов морал за полигамна любов дори в семейството. Но в тези случаи страдат най-много децата, останали без един родител, който съзнателно и безотговорно тръгва към следващата илюзия за по-голяма любов.
Нека всъщност помислим дали голямата любов може да има край. Тя е жива, нетленна и възкресяваща се. Голямата любов продължава, когато разберем за първите любовни трепети и първата целувка на децата си; после те я виждат в своите деца… От голяма любов се раждат музиката, поезията, изкуството; тя е винаги творчески въодушевена, прекрасна и смела. Чрез нейната сила в една чаровна жена царете са издигали дворци и нови градове… Голямата любов е толкова мощна, че краят й не се вижда с очи, не се разбира с ума; не се измерва с единиците на времето. Тя е вечна. За всички нас.
Мариана Еклесия