"Защо големите любовни истории нямат щастлив край?" – с този въпрос Театър "София" и Kafene.bg ви подканяме да станете адвокати на любовта. Започваме да публкуваме някои от най-интересните писма от конкурса "Спечели покана за двама за "Напразни усилия на любовта" в Театър "София".
Всички приказки завършват така: ,,Двамата се оженили и заживели честито.’ Когато сме деца, ние вярваме на тези думи. Но когато пораснем, разбираме, че думата ,,честито’ би трябвало да бъде в кавички. Има редки изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото. Как става така, че голямата, изгаряща любов, тази, която изпепелява сърцето ни, помръква? Ами това е така,защото Любовта е птица! А тя не обича клетките!… Какво е съвместният, дълготраен живот на двама души, ако не специфична, създадена с добри намерения и всеотдайна обич, но все пак клетка? И в нея има много ограничения, а малко…небе! А Любовта като всяка птица обича да лети, но не в тясното пространство на клетката, а в необятното синьо небе…
Така, според мен, любовта до известна степен се самоунищожава.Човек е така устроен, че хем иска да е с някого, хем иска да запази личната си свобода неприкосновена. А това противоречие трудно може да се разреши в съвместен, дълготраен живот.В началото на една завладяваща любовна връзка другият, който е обект на любовта ти, става целият свят за тебе! Превръща се в нещо като дишането – без него не можеш да съществуваш! Или поне така мислиш и си дълбоко убеден. И това те прави безкрайно щастлив въпреки всички съмнения и любовни терзания… Любимият (любимата) блести с ореола на бляскава звезда, в чието сияние с наслада се къпеш. Такава любов може да продължи месеци, може… години. Но тя не може да трае цял живот, защото ежедневното приближаване до обекта на любовта в продължителното съвместно съществуване постепенно ще я убие! Ореолът ще се помрачи. Блясъкът ще изчезне. И най-малките недостатъци във физически или личностен план, които в началото са били само загатнати и сме ги приемали с благосклонност и снизхождение, с течение на годините ще се оголят до такава степен, че накрая ще започнат да ни дразнят и в съзнанието ни, за наше учудване, може да се прокраднат неясни или по-ясни чужди образи…
Дори и най-красивото лице, погледнато твърде отблизо, има леки несъвършенства. Така е и с любовта! Битието и тегобите на сивото ежедневие оставят тежкия си отпечатък върху нея. И тогава любовта отстъпва на примирението, привързаността и навика…Нещо повече! Тя може да се изроди в най-страшната форма на отчуждение между двама доскоро обичащи се хора -в прикрито или неприкрито безразличие. А безразличието е липса на Любов!
Затова съдбата може би нарочно поставя непреодолими препятствия пред големите любовни истории, за да осуети така желания от любовната двойка ,,щастлив’ край. По такъв начин неосъществената любов запазва непокътнат своя блясък, в който струи неземна светлина, а дребните, тъмни петънца се разсейват и остават невидими в съзнанието на влюбените, преживели своята единствена голяма нещастна Любов! А пък поетите цял живот търсят тази Любов и я претворяват в стиховете си…
Лили Чолакова