"Защо големите любовни истории нямат щастлив край?" – с този въпрос Театър "София" и Kafene.bg ви подканяме да станете адвокати на любовта. Започваме да публкуваме някои от най-интересните писма от конкурса "Спечели покана за двама за "Напразни усилия на любовта" в Театър "София"
* * *
Народните мъдрости са доказали своята актуалност и в днешни дни. Макар че някои от тях ни звучат дори и като клишета, не можем да отречем, че в крайна сметка те са простички човешки истини от нашето ежедневие.
Защо голямата любов обикновено няма щастлив край – отговор и на този въпрос ни дава народната мисъл. Както се казва: „Много хубаво, не е на хубаво”. Тази теза е заложена в сюжетите на много творби на световно известни автори. С трагичен край завършват историита на Шекспировите „Ромео и Жулиета” и „ Отело”, на „Кармен” от операта на Жорж Бизе по новелата на Проспер Мериме. Примерите са неизброими, но между тях има много общо. Там, където разцъфва голямата любов, съдбата се намесва и разваля магията на обичта. Дали това са външни фактори, като политически причини, или чисто човешки душевни преживявания – секс и изневяра, краят обикновено е трагичен.
Станалите популярни напоследък сапунки лансират друго развитие на сюжета. И там се забъркват интриги, но в повечето случаи те имат щастлив край. В тях голямата любов, която минава през много изпитания, накрая побеждава. Може би авторите на такива сценарии оценяват нуждата на съвременния човек от повече положителни емоции, затова и му ги предлагат от екрана.
Един от любимите ми филми – „Знак на съдбата”, който според мене е далеч от сапунените истории, търси съчетанието между кармата и ролята на субективния фактор в търсене на голямата любов. Дали ще открием своята половинка, ще успеем ли да я задържим и с цената на какво, това са нещата от нашия живот. Как ще го изживеем, зависи изцяло от самите нас. Повечето приказки завършват с „и заживели щастливо заедно до края на дните си”. Защо и ние да не повярваме в това?!
Йорданка Великова