Стихотворението на Ясен Василев „Механичната глава“ е сред наградените на престижния 9ти международен литературен конкурс Castello di Duino в Триест, Италия. (http://home.castellodiduinopoesia.org/)
Ясен Василев ще изпълнява „Механичната глава“ на 24 март, неделя, на официалната церемония по награждаването в замъка Дуино – мястото, на което Рилке започва да пише прочутата си книга „Дуински елегии“ преди точно 101 години.
В международната селекция на журито има и още един българин – Иван Брегов, редом до млади поети от Европа, Латинска Америка, Африка и Азия.
От 21 до 24 март в Триест ще се проведат серия от литературни събития, свързани с конкурса, който през годините се превръща във важен фестивал с международен отзвук, посветен на младите световни поети.
Отличените стихотворения ще бъдат публикувани в специално издание на английски и италиански език, както и нa DVD носител, прочетени от авторите на майчиния им език.
Ясен Василев е автор на стихосбирките „Сляп виси безкрая“ (2009) и „Андрогин“ (2011) и носител на голямата награда на публиката на фестивала „София:Поетики“ през 2010 за изпълнението на стихотворението „Макаронена Меланхолия“. Дебютната му пиеса „Зазиданите“ се играе от този сезон в камерна зала на Младежки театър „Николай Бинев“. Ясен е част и от проекта „4х4“ заедно с Иван Димитров, Радослав Чичев и Мирослав Христов.
МЕХАНИЧНАТА ГЛАВА
Ню Йорк е градът на шахматната свобода,
доброто и злото са ясно разграфени,
небето е плоча и господ е диджей.
Кой ни мести и къде ще ни постави?
Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Nevermore. Nevermore. Nevermore.
Навитата пружинка на гарвана.
Децата на града драскат бетонните стени
с графити и превръщат улиците в музеи,
кралят бил мъртъв педофил, кралицата на CD,
в студио 54 умирали и на 27, и на 33,
черният принц шмърка бяло, маха си главата,
coca cola добре чистела кръв, има и църкви,
превърнати в пицарии, а духът на един младенец
с име на река и феникс все още бди и броди, бди и броди.
Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Болни цветя. Кораб с махмурлук.
Градът на земните удоволствия.
Безименните пешки: бели и черни, стрейт и гей,
уличници и мадони, безсмъртни и обезглавени,
кой ги мести и къде ще ги постави?
Механичната глава надава вой.
Това е духът на нашето време.
Разглобената Луна. Осмият ден на сътворението.
Вертикалното предчувствие, че последният етаж ще бъде първи.
По улиците съвсем неусетно, без никой да я види,
някаква огромна твар отваря 666 очи
в града, който никога не спи.