Една малка книжка дълго стоя на лавицата ми, преди да поискам да я прочета въпреки интригуващото заглавие. В живота всички се борим за щастие, а с напредването на възрастта даже и го броим. Някои измамно го търсят в материалното, други го гонят по неизбродими пътища навред по света; има и такива, за които то е в съвсем дребните неща, случващи се всеки ден, стига да имаме най-важното – здраво тяло.
Нямах представа за какво е „Броеница на щастието“ (изд. „Скалино”, 2017 г.). Началото е смайващо леко и ведро, развесели ме хрумката с г-жа Е. и неочакваното ѝ появяване в дома. После всичко внезапно пое в съвсем друга посока и на ул. „Безгрижна“ краските потъмняха, тъга и болка превзеха усмивките, а аз разгръщах страниците със свито сърце.
Ивет Лолова е дръзнала да разкаже как в днешно време едно малко сплотено семейство се справя с епилептичното заболяване на деветгодишната им дъщеричка. Не е спестено нищо: нито воят на сирената на линейката, нито горещата майчина болка, нито страданието на момиченцето и всекидневната семейна борба, докато всички някак привикнат да се борят, за да преминат през изпитанието. Иска се много смелост и себеотрицание, вяра и кураж; на моменти спирах да чета, защото ми се доплакваше, трудно прелиствах страниците от страх, че ще стане още по-тежко и тъжно.
Книжката е разделена на кратки глави с много находчиви заглавия, като „Невидимото хапче“, „Бронежилетка“, „Направи си сам дневник на радостите“, „Жената-аналгин“, Миналото в гардероба“ и други. Читателят се ориентира лесно в емоционалния слог. Повествованието върви забързано, но е натоварено с толкова заряд и проникновение, че някак ти се иска да се съпротивляваш, за да не се позволи на малкото момиченце повече страдание и изпитания. „Синята майка” бърка в душата и не те пуска. Замисляш се – какъв родител съм аз? Какъв цвят биха били дрехите ми днес и защо?
Както авторката посочва накрая, „Броеница на щастието“ отразява действителни събития от нейния живот и от живота на майки, чиито деца са с епилепсия, синдром на Даун, аутизъм, диабет, рак, спина бифида. Много подходящо са добавени интересни и полезни интервюта с невролог-епилептолог, клиничен психолог и с председателя на Асоциацията на родителите с деца с епилепсия. От тях човек остава с надеждата, че смелите, добрите и загрижените са сред нас, трябва само да им вярваме и помагаме.
Щастието за Ивет Лолова „никога не е клише. То прилича на рецептите на Джейми Оливър – всяка е уникална. То не винаги е идеално. Понякога е грапаво. Не е капризно. Щастието е непредвидимо. Не винаги се появява на празници.“ Когато има здраве, то е толкова лесно постижимо, достатъчно е да отворим сърцето и ума си, за да го изпитаме. Аз опитах от тази броеница, направете го и вие!
Автор : Юлияна Тодорова