автор: Десислава Томова
“Мъртвешки танц” е втората постановка от програма “Към Дамаск” на театрална работилница Сфумато, посветена на творчеството на Стриндберг. Режисьор е Маргарита Младенова, която продължава линията на Жули, Жан и Кристин – на безсрамно-жесток, неромантичен поглед на Човека между Ерос и Танатос. “Мъртвешкият танц” е изигран от Владимир Пенев, Светлана Янчева, Цветан Алексиев. На 5 септември в читалище “Отец Паисий” постановката се представи на Аполония 2007.
Аугуст Стриндберг е наред с Ибсен един от най-забележителните скандинавски автори. Писател, драматург и художник, Стриндберг е сред основателите на модерния европейски театър. Написал е 58 пиеси, между които Мъртвешки танц, създадена през 1900 г.
Маргарита Младенова фокусира текста на автора върху изострянето на взаимоотношенията на тримата основни персонажи и ги представя като фарс, напомнящ естетиката и ироничния хумор на абсурдизма. Героите създават собствения си ад, в който любовта им е превърната в омраза. Едгар, Алис и Курт сякаш са последните живи хора на земята, живеещи сред някаква своя собствена, вътрешна смърт. Режисьорката пояснява прочита си на Стриндберг: “любовта е свлечена в Омразата. Омразата като страст, форма на живот, унищожителна стихия. Смъртта не идва, защото отдавна е дошла, отдавна е тук. Жива смърт. Танцува с нас. Танцуваме с нея… Големият цивилизационен проект за Човека с главна буква се проваля в човека.”
Владимир Пенев играе военният математик Едгар, който е себичен тиранин с мания за величие. Заедно със съпругата си Алис, бивша актриса (Светлана Янчева), са се вкопчили в смъртната хватка на любовта-омраза. Предстои им да честват сребърната си сватба, т. е. този ад продължава вече 25 години. Спектакълът започва и завършва с брачното ложе. Героите воюват с хапливи саркастични реплики, обвинения, лъжи, заплахи, интриги, в полумрака на сцената или на моменти в пълна тъмнина, зад тюлена черна завеса.
Даниела Олег Ляхова получава награда Аскеер 2007 за сценографията и костюмите на този спектакъл. Решенията й са изчистени на фона на разтърсващата актьорска игра. Така зрителят успява да погледне върху човека между любовта и смъртта.