Америка и светът са в капана на най-дълбоката и най-дълга рецесия в следвоенната история. Това само по себе си е добра причина да поразмишляваме върху кариерите на Уорън Бъфет, Джордж Сорос и Пол Волкър. Бъфет и Сорос са сред най-успешните инвеститори в човешката история, с рекордни постижения в печеленето на пари и в добри, и в лоши времена. Волкър е регулатор, един от най-великите американски висши държавни служители, чиято цялостна кариера се определя от кризите. И тримата видяха идването на настоящата криза много отдавна.
Този последен факт заслужава да му се отдаде нужното внимание. Wall Street Journal класира водещите икономически прогностици по точността на техните икономически прогнози, използвайки два ключови показателя за предвижданията им за четвъртото тримесечие на 2007–2008 г.: реалния ръст на БВП за същото четвърто тримесечие и реалната норма на безработицата в края на 2008 г. В извадката са представени петдесет и един икономисти. Действителното движение при четвъртото тримесечие в реалния ръст на БВП е минус 0,8%. Единствено главният икономист на Goldman Sachs, Ян Хациус, който прогнозира минус 0,4% – с оглед на маржа при грешката в данните това може да се смята за пряко попадение, – дава правилна оценка на промяната. Всички други са очаквали позитивен реален ръст – при по-скромните оценки с 2%, а при някои със зашеметяващите цели 5%. Относно безработицата всички прогностици са очаквали много по-добри резултати от действителните 6,9%. Най-близката прогноза стига максимум до 6,2%, а най-скромната – до оптимистичните 5,2%, като най-ентусиазираната е 4,3%.
Сто и един от сто и двама отделни прогностици дават погрешна представа както за безработицата, така и за БВП в същата посока. Забележете, че прогнозата е направена в края на 2007 и началото на 2008 г., когато кредитната криза е доминиращо водещо заглавие от месеци и правителството предприема извънредни мерки, за да облекчи последиците от нея. И това не са прогнози на случайни хора. Всеки един икономист е представител на някоя от главните банки или на някоя консултантска къща, предоставяща услуги в сферата именно на икономическите прогнози – все институции, които се конкурират за клиенти, позовавайки се на отличното качество на своите проучвания и на точността на прогнозите си, и всички те са направили огромни инвестиции в прогнозни модели и икономически бази данни. Но като група те просто не са разбрали какво има да става или не са имали дори и най-малка представа за неговите глобални резултати.
Тези три побелели глави обаче – Волкър е на осемдесет и една, Бъфет и Сорос – на по седемдесет и осем – го разбраха и го казаха. Сорос започна да предупреждава за надуването на „супербалон” още в края на 90-те години. Бъфет подава сигнал за тревога относно ексцесиите във финансовите машинации само няколко години по-късно. Тревогите на Волкър са също много отдавнашни, но той не ги огласи, докато неговият приемник на поста председател на Федералния резерв, Алън Грийнспан, беше все още на служба.
На повърхността те са много различни хора. Бъфет и Сорос имат почти диаметрално противоположни стилове на инвестиране. Бъфет е класически хипераналитичен търсач на стойността. Той прави задълбочени проучвания, купува относително рядко и обичайно задържа позициите си за много години. Сорос е глобален хищник, с котешки инстинкт за вибрациите на дисхармонията в икономическия поток. Той се движи във и извън позициите бързо и всеядно – акции, валути, стоки, бонове, навсякъде, където се отвори възможност.
Волкър никога не е бил професионален инвеститор, но заслужава най-голямо уважение заради най-забележителното макроикономическо постижение през последните тридесет години – унищожаването на инфлационното чудовище, което изяждаше американската икономика в края на 70-те години. Стабилизирането на икономическия ръст през 80-те и 90-те се основаваше на победата на Волкър над инфлацията.
Но общите неща помежду им надминават външните разлики. И тримата въплъщават това, което римляните наричат „добродетел” – твърдост, устойчивост, последователност и принципност. Дж. П. Морган нарича това „характер”. Принципната последователност не е същото като сляпото придържане към догмата; то по-скоро предполага обмисляне, преценка и здрав разум. При Бъфет и Сорос това се олицетворява от дисциплинирания им подход към инвестирането, готовността им да признават грешките си и неподатливостта им на трескав ентусиазъм. При Волкър това е гранитният интегритет и почтеност, които го превръщат в първата личност, която бива търсена тогава, когато авторитетите се нуждаят от решителен и твърд подход при възможен скандал.
Престижът и на Бъфет, и на Волкър е толкова голям, че дори само появата им на сцената до тогавашния все още кандидат-президент Барак Обама, когато той представя плана си за икономическо възстановяване, дава на изтерзания свят възможността да изпусне въздишка на облекчение. Сорос също е сред ранните поддръжници на Обама и един от неговите задкулисни съветници.
По време на активните им кариери и тримата два пъти са ставали свидетели на това как Съединените щати придобиват глобална хипермощ и два пъти – на това как тръгват по кривия път на международния екстремизъм и погрешното икономическо управление.
Голямата инфлация от периода 1965–1980 г. слага край на ерата на почти тоталното господство, което Америка има в света след Втората световна война. За пръв път след XIX век Америка става задлъжняла държава и е подложена на силен конкурентен натиск от страна на възраждащите се Япония и Германия.
Победата на Волкър над инфлацията издига Америка обратно до нещо подобно на старото й господстващо положение – на гребена на вълната на широкомащабната трансформация на бизнеса и комуникационните технологии и това продължава до имплозията на големия балон на акциите през 1995–2005 г. Прехвърлянето на огромни парични средства в Китай, Индия и активизиращите се петролни държави по време на „балонените” години оставят страната затънала в най-дълбоката яма на задлъжняване в нейната история.
Показателно е, че всяка криза идва след десетилетие на почти пълно единодушие сред професионалистите относно правилата на политиката за управление на националната икономика. „Кейнсианският консенсус е необорима доктрина в подема на страната до Голямата инфлация, така както теориите на „новите класици” от Чикагската школа напомпват големия балон на акциите.
Преживяването на такива бурни обрати – а в случая при Сорос и Бъфет и придобиването на големи печалби от тях – усилва скептицизма и на тримата в съществуването на някакво разковниче, както и в академичната самоувереност. Те проявяват респект към пазара, но знаят, че на него може да му е нужно твърде дълго време, за да направи нещата правилно. Макар и коренно различни външно, инвестиционните стилове на Бъфет и Сорос в основата си се градят на приемането, че пазарът често пъти греши. Бъфет купува или инвестира в компании с висока себестойност и няма почти никакъв интерес към флуктуациите на техните акции. Сорос надушва зараждащите се балони и ги яхва, сигурен, че ще може да се измъкне, преди да са се пукнали. Волкър, разбира се, е прекарал голяма част от своя живот в работа по оправяне на последствията от грешките на пазара – рухването на златния стандарт, галопиращата инфлация, петродоларовия срив, S&L* (*Savings and Loans – кредитно-спестовни институции – банки, които са едни от най-засегнатите от настоящия кредитно-имотен балон – бел. прев.), – а сега като съветник на Обама продължава да се бори с имплозията на ипотечните заеми.
По-конкретно те разбират, че финансовият пазар има дотолкова отношение към идеализирания „пазар” на теорията, доколкото сенките в пещерата на Платон имат отношение към реалността Финансовите пазари са доминирани от хора, които инвестират парите на други хора, често пъти в контекст, в който деструктивното поведение генерира огромно състояние.
Помислете за иронията на настоящия икономически цикъл. Финансовите гурута, водени от Алън Грийнспан, убедени в универсалната правилност на пазарния резултат, са главните виновници за практическото оттегляне на финансовия регулаторен контрол. Днес, след няма и десетина години, целият банков сектор е на път да бъде национализиран заедно със застрахователните компании, автомобилните компании и може би още много други. Мениджърите проправиха пътека до Вашингтон, за да просят пари и помощи. Икономическата власт на правителството постепенно се увеличава, въпреки че задлъжнялостта му се покачва и че доларът се клатушка на ръба на пропастта.
За истински вярващите в идеологията на свободния пазар това е най-лошият от всички възможни светове – и те самите причиниха това. Грийнспан практически се оплакваше на изслушванията си пред Конгреса, когато признаваше, че никога не си е представял, че пазарните професионалисти могат да грешат толкова много и да бъдат толкова безразсъдни. И както класацията на прогностиците в Journal подсказва, до миналата година преобладаващата част от икономистите все още не са разбирали какво става.
Този последен развой на събитията е най-добрата причина да изучим по-добре Бъфет, Сорос и Волкър. Епизодът на голямата инфлация от 70-те показва не особено ентусиазирано прегръщане на кейнсианството. Настоящата криза е болезнен урок за опасностите от сляпо придържане към пазарния догматизъм. Реалният свят на пазарите и на правителствата е свят, в който склонните към грешки човешки същества действат по мъгляво схващани тенденции – или, по думите на Сорос, в състояние на „радикална несигурност”, – и често пъти го правят катастрофално погрешно. Кариерите на нашите трима герои са истории за успех в условията на именно такава несигурност.
Тази книга се състои от три обширни биографични есета, всяко едно посветено на съответния главен герой, плюс едно заключително есе, събиращо заедно трите им истории и хвърлящо светлина върху настоящата криза. Биографичните есета нямат претенциите за изчерпателна биография; те по-скоро са едно компактно повествование за кариерите на „мъдреците” като пазарни играчи и като влияещи на пазара фигури, с достатъчно персонална информация, за да се идентифицират предпоставките, които са ги довели до тази роля.
Запознах се със Сорос и Волкър при писането на предишни мои проекти и те напълно ми сътрудничиха и при написването на тази книга. Хванах Бъфет в момент, в който той бе обявил временно журналистическо затъмнение, но съществува огромно количество наличен материал – както от него, така и за него, – който беше повече от достатъчен за моите цели. Това, което ми беше най-приятно по време на целия период, през който изучавах тримата мъдреци и се ровех в техните истории, беше потвърждаването на факта, че дори и днес, в епохата, управлявана от догматизъм, не по-малко закостенял от този в средновековна Испания, здравият разум, добрата преценка, зрелият опит и скромността при изправянето пред нещо, което човек не знае, все още са пътят към големия успех.
ИК Сиела
Корична цена 13 лева