Между 1984 и 1985 имената на хората от турски произход в България са сменени насилствено, а ислямската религия е била забранена. Мустафа – гласът на тези текстове – е арестуван и пуснат на свобода едва през 1989 – с падането на тоталитарния режим и идването на демокрацията. Мустафа не успява да заживее нормално нито в България, нито в Турция, и затова се премества в Лондон, където е арестуван заради това, че работи там като незаконно пребиваващ с неуредени документи. Малката поема (тук дадена накъсано) е предаване в стихове на неговите мисли по време на престоя му в лондонския арест.
Авторката работи по продължението на тези събития в романова форма и по филмов сценарий.
Говори Мустафа
* * *
тази болка ми е дълбоко позната
кръжи около мен като птица
сред мъглите на този студен град
пресича уханието на реката
многоока
многолика
многогласна
многоръка
аз ли не мога без нея
или тя от мен се храни
нощем сънувам синева –
синя необхватна
денем потъвам
в тъмни черни бездни
нито умирам нито съм жив
* * *
по лондонските улици
чертая посоки
прави криви
с ъгли без ъгли
пълни с въпросителни
и удивителни
къси тъмни светли
северни и южни
за да открия себе си
под дъжда
* * *
сред многогласния шум
в този все още нов за мен
мултиетнически град
с кроткия напев на реката
измислих очите ти
косата ти гласа ти
ръцете ти чувствата ти
измислих себе си с теб
бях отчаян
исках да обичам
без въпроси
и отговори
с нежност
нощ и ден
сега обичам
да си спомням
измисленото
* * *
сега искам само
една улична лампа
на Тауър Бридж
да ми свети
и под нея пейка
да седнем
мостът да ни шепне
мъглата да ни прегръща
дъждът да ни целува
тогава може би
ще успеем –
аз и моята спътница
LONELINESS
света да проумеем
Айше Рубева (1974) е родена в Стара Загора. Завършила е Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалности Българска филология – бакалавър, История – магистър, Тракийски университет специалност ПНУП – магистър. Пише поезия, разкази, и от известно време работи по сценария, чийто главен герой е Мустафа.
Два „негови“ фикционални цикъла с поезия или поеми ще допълнят първата й двуезична книга „Някой ден ще полетя / Bir gün uçacağım“, която издателство „Скалино“ подготвя да излезе през втората половина на тази година. Поемата Mustafa konuşuyor („Говори Мустафа“) е написана първо на турски и е преведена на италиански от Никола Вердераме. На 24 април 2015 г. е публикувана в интернет страницата на най-престижното италианско списание за поезия „Atelier”, което излиза на хартиен носител четири пъти годишно. http://www.atelierpoesia.it/portal/poesia/poesia-estera/rubeva/219
Българската версия на тази поема от четири части е предоставена за първа електронна публикация на „Кафене.бг“. Айше Рубева в момента работи върху другия фикционален цикъл с поезия на героя си Мустафа. Пише на български и турски език, като за редакцията на турските текстове на „Мустафа в Истанбул“ ще разчита на турския поет и преводач Гьокченур Челибиогу, който е роден и живее в този град.