След тримесечно допитване до слушателите си предаването “Алегро Виваче” на програма “Хоризонт” на БНР излъчи за 17-ти път “Българския музикант на годината”. Това е събралата най-много слушателски гласове наша оперна певица Красимира Стоянова – награда за забележителните й успехи по световните оперни сцени, за неуморния й труд, всеотдайност в работата и преданост към публиката.
Завършила цигулка и пеене в АМТИ Пловдив, кариерата си на музикант тя започва с оркестъра на Пловдивската филхармония и Нов симфоничен оркестър, докато любовта й към оперната сцена не надделява окончателно. Професията и творческото си израстване тя дължи на трима мъже: на баща си, за когото музиката и цигулката са били “най-великото нещо на света”, на своя Маестро по пеене – Стоян Кисьов за перфектната техника и владеене на гласа и на съпруга си (също музикант) за вярата, подкрепата и помощта в тежкия път на оперната сцена. А този път, макар не особено дълъг (4 сезона в Софийската опера и последвалите вече 9) преминава днес през най-реномираните сцени на Европа и света: Виена, Метрополитън-Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Барселона, Мюнхен, Залцбург и концертни зали, като Каренги хол, Роял Алберт хол, Плейел, Шан’з Eлизе, Концертгебау, Московский зал Консерватории, Златната зала на Музикферайн във Виена. 2007 г. за нея беше истински маратон със сериите спектакли в Метрополитън като Неда (Палячи) и Травиата, с “идеалната Луиза Милер” в Мюнхен и редица спектакли във Виена, с Дездемона в юбилейния спектакъл с Пласидо Доминго по случай неговите 40 години на Виенската сцена, с участието си в грандиозната ІX симфония на Бетовен за 80-ия рожден ден на папа Бенедикт XVІ във Ватикана.
Въпреки че днес е едно от най-търсените сопрани от световния оперен елит, Красимира Стоянова е далеч от представите за примадона. Тя е земна, естествена, човечна, ведра и жизнерадостна. Извън сцената и репетициите отглежда с любов цветя, рисува, обича да изненада приятели с някоя своя кулинарна фантазия. Но голямата й страст са пеенето и семейството – за нея те са “като слънцето и въздуха”, както и публиката, която винаги я зарежда, за която тя твори, стараейки се в оперната зала да ни откъсне от ежедневните ни грижи, да ни потопи в един друг свят, “където всеки да се почувства пречистен и по-добър.”