…насред огромното море през четирите годишни сезона
„Погълнах Морска книга като гладна акула и скоро възнамерявам пак да я захапя. Мортен Стрьокснес е написал класика.“
— Politiken
Превод Мария Змийчарова
Оформление Люба Халева
Мортен Стрьокснес (роден 1965 г.) е норвежки интелектуалец, историк, фотограф и писател. След като завършва образованието си в Осло и Кеймбридж, Стрьокснес се занимава с журналистика. Пише репортажи, есета, портрети, колонки и рецензии за повечето водещи норвежки вестници и списания, и е чест участник в разнообразни публични дебати. Стрьокснес е автор на осем книги с литературни репортажи и съавтор на още няколко. През 2010 г. излиза книгата му „Убийство в Конго“, разказ за събитията, свързани с двама норвежци, Тьостолв Моланд и Йошуа Френч, в Конго, и процеса срещу тях.
Носител на редица наградите: Språkråd (2011), Brage (2015), Наградата на норвежката критика (2015), Наградата на норвежките блогъри (2015) и немската Награда за най-вълнуваща книга на познавателна тематика (2017), в чието жури влизат водещи журналисти и изследователи.
До момента „Морска книга“ е издадена на 22 езика.
За преводача:
Мария Змийчарова е родена през 1983 г. Още в седми клас решава, че иска да е преводач и осъществява това решение толкова категорично, че в CV-то ѝ изобщо няма други позиции. Десет години прави субтитри за телевизията и за кинофестивали, а в последно време получава шанс официално да влезе в света на художествения превод, неочаквано и за самата нея – чрез поезията. Сред авторите, чиито произведения е превеждала на български са Карстен Йенсен, Тумас Транстрьомер („Голямата загадка“, 2013), Стриндберг, Ханс Кристиан Андерсен и Уилям Шекспир.
За новата поредица „Море“:
„Не всеки изпитва нужда да застане лице срещу лице с Империята на моретата, но тези, които един-единствен път са се откъснали от брега, никога не се смятат за пристигнали. На тях им е известно, че отвъд хоризонта няма нищо повече, освен друг хоризонт, но някакъв мощен импулс ги тласка напред – две сили, отправени в една и съща посока. Това, от което бягат. Това, което търсят.
Какво дирят те, какво дирим ние в морските странствания? Вечно новата илюзия, че откриваме със собствените си сили началото и причината на нещата.
…Но защо ли да търсим настървено основателни основания? Най-доброто, най-простото е това: дори когато човек не е съвсем наясно какво ще търси в морето, той го намира.“ Пол Гимар, „Империята на моретата“*
Отзиви за „Морска книга“:
„Мръдни, Ишмиъл. Помести се, Йона. Направете място за един разказ за риби, шеговит и фантастичен, странен и меланхоличен, който следва да заеме полагащото му се място сред класическите екзистенциални разкази за обитателите на океанските дълбини.“ — Хамптън Сайдс, автор на „В царството на леда“
„Всяка страница изглежда като шкаф, пълен с рядкости, с изненади, от които ти увисва ченето, с кюлчета мъдрост и дивни прозрения. Възхитително написана и съвършено пристрастяваща.“
— Майкъл Финкел, автор на „Странник в гората“
„Ерудицията на Строькснес, превъзходният му стил и интелигентният му поглед към екологията ни припомнят онези омайни мигове, в които сме гледали филмите на Кусто, преди да се гмурнем в 20 хиляди левги под водата или Моби Дик. В това е чарът на тази вълшебна книга: възрастните, към които е насочена, незабавно са превърнати в деца.“
— Le Figaro
„Шедьовър, нищо по-малко. . . Привлекателният разказ и композиционните похвати, взаимствани от самата реалност, нареждат Морска книга до класики като Старецът и морето на Хемингуей.“
— Bergens Tidende
„Стрьокснес би искал хората да разберат, че те не просто идват от морето. Те все още са част от него – капчици в огромен океан.“
— The Economist
„Морска книга е увлекателен мемоар за риболов на акули зад арктическия кръг, в който Моби Дик се среща с „Моята борба“ на Кнаусгор. Уверена, осведомена, поглъщаща.“
— The Vice Reader
„Пълна до самия ръб със стихове за копнеж по приключенията.“
— DB Mobil Magazin
„Стрьокснес е увлечен от своята акулска треска, а книгата се движи през свят от светлина и мрак, в който акулата се превръща в символична плячка, средоточие на други истории. В интригуващи отклонения в наука и фолклор той разказва за своята любов и своя страх от океана.“
— The Guardian
„Умението му да съчетава научно с художествено често напомня за Жул Верн. Но в този разказ, в който вълните се сливат с думите, няма нищо старомодно или обърнато към миналото; екологичната нишка, която пробягва през цялата книга, я прави безкрайно актуална.“
— Le monde
„Eдно повествование, съчетаващо история с философия, митология с фолклор, риболовното минало на Норвегия с науката и космоса. . . Този текст отдава почит на морето и е истински зов за съхраняване на екосистемите, които човекът заплашва с безграничното си невежество и на които в същото време разчита толкова много.“
— The Economist
„Уважението към миналото – към изолираните рибарски селца в северна Норвегия и тежкия живот на техните хора – преминава като мощно течение през книгата. Като цяло тонът е бодър, почти бъбрив, което прави историята още по-разтърсваща, когато двамата приятели са на ръба на разрива. . . Тази богата и вдъхновяваща книга достига своята кулминация внезапно и неочаквано и рязко ни изоставя, [с което] ни напомня още веднъж, че улавянето на голямата риба е най-несъществената част от разказа.“
— The Wall Street Journal