автор: Десислава Томова
Момчил Колев (добре познат ни от дуета Дони и Момчил) започва да се занимава с музика на 5 годинки и половина. Свири на пиано около 9 години и половина, след което се отказва. Учи в 7-мо СОУ, където участва в първата си група с легендарното име „Швепс“. След това продължава обучението си в Икономическия институт. Стига до специализация, но тогава музиката вече го е завладяла и той се отказва да завърши. В момента работи върху песен на София. Предстои му съвместен проект с Ирина Флорин. Непрекъснато генерира нови идеи, които предлага.
Кое за теб е най-значимо от музикалната ти кариера?
Има една песен на Мая Йорданова, която смятам че е постижение в нещата които съм правил, но с всяка следваща песен аз се паля достатъчно много за да не мога да ги отличавам една от друга.
Какви качества трябва да притежаваш за да правиш музика?
Най-важното е човек да е чувствителен. Да може да се настрои на вълната на артиста, с който работи и да пресъздаде колкото се може по категорично неговото присъствие и това което най-много му отива. Това е гаранция за успех. Ако човек може да се доближи до изпълнителя максимално той може да пресъздаде онова, което той иска да каже. А успее ли това значи че работи добре.
Кое е водещото – текстът или музиката?
Аз предпочитам първо да правя музиката. Не съм много по текстовете. Не мога да ги помня. Имам само един написан текст до момента. Като слушам музика обикновено запомням малка част от текста – например две думи, които ми правят силно впечатление.
Каква е музиката, която предпочиташ?
От тинейджър се запалих много по „Новата вълна“ – музикалния стил, който най-много ми допада тъй като черпи от всякакви видове музика, няма ограничения и е безкрайно разнообразен, въпреки че има отличителни белези които го характеризират. Много харесвам „Ю Ту“, „Дюран Дюран“, „Депеш мод“, „А-ха“, „Симпъл Майндс“. Ирландската музика ми допада най-много.
С какво не можеш да се примириш?
Като че ли напоследък не се съпротивлявам. Много неща ме притесняват в хората. Най-вече животинските черти, които са се надигнали в хората, което силно ме притеснява. Не мога да понасям неделикатни хора, грубияните…
Преди години ти имаше собствено студио „Sky studio“. Какво е усещането да работиш в екип?
За мен беше голямо удоволствие самият факт, че работя в студио. Може би е най-уютното място, където аз бих се чувствал добре. Контактът с много изпълнители, контактът със самите хора, които работеха там беше нвероятен. Имам изключителни спомени.
Кога си се чувствал неуверен в себе си?
Всеки човек като започва нещо е неуверен. Колкото повече го прави, толкова по уверен става. Даже аз прекалих със своята увереност. Колектива ме подкрепяше до такава степен, че смятах че вече мога да правя всичко. А се оказа че не е точно така. С натрупването на опит човек става по-уверен във всяко едно отношение.
С каква мисъл се събуждаш сутрин?
Малко е лошо, но се будя с мисълта да запаля цигара. Това не звучи много представително (смее се), но е така. Денят ми започва като всеки нормален ден – събуждам се обикновено рано. Не сам, сина ми ме буди, тъй като аз трудно ставам. Закарвам го на училище, след което понякога лягам и си доспивам, понякога продължавам деня.
Без какво не можеш?
Оказа се че не мога без музиката. Имаше период, в който се настройвах повече да не се занимавам с музика и успях до някъде, но не успях до край. Музиката характеризира моя живот. Хубаво или лошо – музиката е част от мене.
Какво би правил, ако нямаш възможност да се занимаваш с музика?
Не можах да се сетя какво друго да правя, когато мислех да се отказвам от музиката. Не можах да намеря нещо, което да е част от живота ми както тя. Целият ми живот е преминал с музика.
Правиш ли компромиси?
Налага ми се. Най-вече с идеите. За мен е важно те да са добри, но не винаги са такива. И с много неща от живота правя компромиси.
Мислиш ли че трябва?
Не мисля че трябва, но свикнах и продължавам напред някакси.
Каква е съдбата на съвместната ти работа с група „Клас“?
Направихме една песен „Сини слънца“ и проектът ни приключи до тук. Надявам се, че ще се съберем пак, тъй като песента разбуди по някакъв начин хората, които харесват такъв тип музика. Имаше силен отзвук. Парчето все още се върти по БГ радио, БНР и Z-Rock.
Какво те впечатлява?
Да се влюбвам е впечатляващо. Не съм намерил по красиво нещо, по емоционално зареждащо нещо от това. Това е най-силното преживяване, което човек може да изпита, много по силно от ходенето по концерти и купони.
Сега влюбен ли си?
Не. Може би съм се влюбвал достатъчно.
Какви са отношенията ти с твоята съпруга Ани?
Разбираме се добре, крепим едно здраво семейство. Винаги съм си мислил, че за да проумея дали съм обичал силно мога да кажа едва на края на живота си. Човек може лесно да се пали, но минавайки през много изпитания може да разбере къде е силата на любовта.