Това е третата история, която представяме на нашите читатели от конкурса "Моето любимо кафене", и ни е пратена от Гергана Стефанова, гр. Варна, и й спечели 3 награда в конкурса:
Здравейте на всички, който правите този толкова интересен сайт. Може би ще ви се стори странно, но аз имам две, а не едно любимо кафене. Първото, безспорно е вашето, а второто е "Манхатан", което се намира съвсем близко до нас, в широк център на гр. Варна. Защо обичам двете, сега ще споделя с удоволствие с вас.
Много често посещавам вашия сайт и деня, в който приятеля ми звънна, за да се видим, отново ви разглеждах с удоволствие. Когато той ме попита: "Какво правиш", аз лаконично му отговорих "На кафе съм", той естествено не ме разбра и се разсмя, "… нали те откривам в къщи, как си на кафе?" недоумяваше той, "А, ясно, пиеш кафе", аз веднага побързах да уточня "Не, не, не ме разбра – в моя любим сайт – Кафене.бг, съм". Тогава той така се смя, че разсмя и мен и каза, "Аз предлагам да отидем до "Манхатан", защото искам да те видя и там ще пием истинско кафе". Аз бързо се съгласих, исках да го видя, а у нас не беше удобно, родителите ми си бяха дошли от работа. След 20 минути, Здравко ме чакаше пред вратата на блока. Аз слязох, целунахме се и за 5 минути вече бяхме в "Манхатан", кафенето, в което често ходехме откакто се запознахме.
Като влязохме и седнахме в запазено от него предварително сепаре, той си промени изражението, стана много загадъчен и ми каза "Мила, искам да ти кажа нещо". Аз се смутих, знам, че така започват всички специални разговори и го погледнах доста учудено, а той си пое дъх и започна. "Ти си много специален човек за мен, толкова много, че искам да ти дам нещо", обърна се към сервитьорката и тя на секундата дойде с табла, в която имаше не чаши с кафе, а букет от 21 рози. Той ми ги поднесе, коленичи до мен и ми даде преди да мога дори да се опомня една малка кутийка червено сърчице, в която имаше годежен пръстен, после го чух да казва едва чуто "Ще се омъжиш ли за мен?". Преливах от щастие. Не помня колко дълго се целувахме и колко се прегръщахме, само си спомням, че целият персонал и всички хора в кафенето бяха станали на крака и ни пляскаха. И така с моя приятел вече сме женени. По най-романтичния и запомняш се за мене начин.
Затова имам две любими кафенета. Вашето и "Манхатан" – и двете ми напомнят най-вълнуващия ми ден в живота до сега.