Продължаваме с историите от конкурса "Моето любимо кафене" – сегашната е изпратена от Вера Хинчева от София и спечели 2 място:
Моята история вероятно ще бъде различна от останалите и ще изненада мнозина.
Аз не съм типичният посетител на кафенетата – винаги с компания, винаги на приказка или просто, за да се стопли или почине малко, преди да продължи по задачи. В действителност, дори не пия кафе. Обикновено избирам кола, за да се разсъня малко от вечната сънливост и лека анемия. Седя дълго, зачетена в някоя книга. Много често съм сама в заведението, за да остана за малко насаме със себе си и мислите си. Прехвърлям бързо страниците, крадешком хвърлям поглед на околните и по навик се заслушвам в разговорите им.
Аз съм писател, а един писател никога не прави нещо “просто така”. Той превръща в работа дори празното “висене по заведенията”. Каква по-добра възможност да огледаш обстановката, лицата, ситуациите, да си представиш откъде идват и къде ще отидат след малко, защо точно тях си срещнал, ще ги видиш ли пак някъде в бъдещето…
Пресягам се и взимам поредния брой на някое от нашумелите безплатни списания, които следя с интерес и се трупат с тонове вкъщи. Причини да съм тук или там – много. Дали ще седна в “Чартър”, кафето зад Двореца или KFC, сама или с компания не е важно. Дали ще чета или просто ще се вглеждам замислено в пространството – също.
Предполагам, че и с теб сме се срещали вече. Това съм аз – чудачка, с очи, присвити уморено зад очилата с голям диоптър. Вечно работи и никога, нито за миг не си губи времето. А в почивката, над колата и кафето ще отвори бележника и ще надраска няколко мъдри мисли за любимото си заведение.
Любимо? Трудно е да се определи кое ти е най-любимо. Дните минават, вкусовете и хората се променят. За самия момент харесвам това и това. За утре не знам. Където ме отведат стъпките. И жаждата. За питие или познание.
Моето любимо кафене – Broadway