„На дядо, с любов“ е дебютната стихосбирка на Габриела Ахчийска, пишеща под псевдонима Енигма Лупус
Очаровани от нежната й поезия и ентусиазма й на млад творец, поговорихме с Габи Ахчийска (Енигма Лупус) – вижте какво ни разказа за току-що излязлата си стихосбирка, пътя си на прохождащ писател и бъдещите очаквания.
Как се случи писането при теб?
Отговорът е много простичък – просто започнах да пиша. Когато виждаш света по особен начин, е много лесно да го облечеш в думи. Аз пиша от първи клас… Колко са ми били стойностни нещата тогава е друг въпрос, но това е бил, е и ще бъде моят начин на изразяване. С течение на годините стилът ми претърпя доста метаморфози и със сигурност ще се променя още много и това си е съвсем на място, защото аз самата се променям честичко, да не кажа непрестанно.
Първа стихосбирка – какво ти носи?
Носи ми удовлетворение. Честно казано, допреди година и половина изобщо не бях си и мислила за стихосбирка. Това никога не ми е било самоцел. Просто се случи като естествен етап от моето развитие – не само като автор, а и като човек. Чисто технически, стилистически погледнато, виждам книжката като велико постижение. Но по-важното за мен е, че тя е прекрасно начало – материализираният продукт на моето старание да покажа на „спящите“ хора какво е да отвориш очи и да усетиш, че не си сам на света.
Всички живеем в една огромна плтеница от връзки и взаимодействаме с огромен брой себеподобни, колкото и да не си даваме сметка за това… Затова е важно вместо да се страхуваме, да изпитваме чувства, да се доверяваме, да допускаме хората до себе си, да си позволим да обичаме и да бъдем обичани.
Как подбра стиховете, темата, как премина работата по този проект?
Всичко започна с дядо ми. Той беше човекът, който ми откри, че плетениците, които пиша на листа, всъщност наподобяват стихотворения и освен плоското значение на самите думите, аз мога да изразя и да предам много повече. Разбира се, започна да ме учи как да си броя сричките, как се пише правилно в мерена реч и т. н. Но аз много бързо осъзнах, че нещата, които пиша, не влизат в тези граници, и се съсредоточих в това да избистрям своя собствен стил.
В един момент се събраха доста неща. Така се стекоха обстоятелствата, че реших да ги събера в стихосбирка. Идеята ми беше любовта да бъде главната тема на книжката, но не в комерсиалния ѝ вид, а да покажа многото аспекти, които има тя в нашия живот. Така я обвързах с дядо ми, като добавих още една трактовка – завръщане към корените, затова и в корицата ми един от символите е дървото, но това се случи доста по-късно.
След като вече имах материал, от определени стихотворения, които смятах за добра представителна извадка, идваше моментът с издателствата. Доста време разпитвах познати и приятели, които имат някакъв допир с издателския бранш, как да подходя и къде си струва да кандидатствам изобщо. Като млад, тепърва започващ автор, който не пише нито точно модерен, нито точно класически стих, шансовете ми и в малкото издателства, които изобщо се занимават с поезия, бяха доста малки. Така след няколко неуспешни опита реших, че ще се самоиздавам.
Редактор ми стана една прекрасна млада поетеса – Анна Аврамова. С нелеката задача да ми нарисува корица се зае Андриана Андреева, графичният дизайн и оформлението оставих в ръцете на „SENSIBEL’s design and photography“ и за капак на цялата история накрая към екипа се присъединиха Наталия Чайкина, която разработи първоначалния вариант на логото на Енигма Лупус, и Георги Славов, който се изяви като редактор и коректор, показвайки, че не само може да пише качествено, но и да чете.
Имаше още много хора, които се включиха в процеса по един или друг начин, кой повече, кой по-малко…
Благодаря на всички, които приеха идеята ми присърце и ми помогнаха да я направя реалност.
Защо избра да пишеш с псевдоним? Какво се крие зад него?
На първо място аз обичам личното си пространство. Псевдонимът е начин да го запазя и начин да покажа само каквото преценя, защото за мен е важно читателят да харесва нещата, които пиша, а не да се съсредоточава върху това каква съм и от къде съм.
От друга старана Енигма Лупус изразява моята дива природа – „lupus“ от латински – вълк, и Enigma, която е една от любимите ми групи, и това което съм за много хора, а и за себе си на моменти – загадка.
Мистиката и извисения дух се преплитат с животинския инстинкт, с неопитомената ми и свободолюбива природа, създавайки образа на Енигма Лупус.
Докосването с публиката – какво ти носи?
Щастие. Полет. На сцената се чувствам на мястото си, особено когато усещам положителната енергия, която идва от публиката. Взаимодействието с хората е едно от най-важните и одухотворяващи неща, поне за мен.
Трябва ли младите хора да са по-смели?
Да, изобщо всички хора трябва да бъдат по-смели и да излизат възможно най-често от комфортната си зона.
Какво е нужно, за да им се вдъхне кураж? Добрият пример достатъчен ли е?
Според мен куража няма как да го „вдъхнеш“, за жалост. Това е вътрешен процес. Единствено самият човек може и трябва да намери вътрешната си сила и мотивация, за да постигне целите си. Разбира се, в този случай добрият пример би бил много от полза, защото, как ще направиш нещо, ако не знаеш и няма как да разбереш, че то изобщо е възможно.
Кое е най-важното качество за поета – смелост, чувствителност, друго?
Разглеждайки тези две качества, бих казала, че те не могат едно без друго. За да си истински и стойностен творец, а и човек – трябва да можеш да чувстваш. Но каква полза от едно голо чувстване, ако ти не можеш да го покажеш пред света?
Естествено за това се изисква смелост, да преодолееш вътрешните си страхове и да позволиш на външния свят да се докосне до най-съкровеното ти…
Как намираш баланса между тях?
Балансирам е силно казано. По-скоро съм променлив огън, който в един момент ревностно отстоява себе си, мотивира хората, „грее“ в пряк и в преносен смисъл, а в друг съм просто изпълнено с тъга създание, което излива душата си на листа.
Да си чувствителен и смел са две взаимоизключващи се понятия, за това и няма как да застопоря везните по средата, но за сметка на това животът ми е изпълнен с емоция, динамика и непрестанни промени, колкото и да ми е трудно, понякога, да живея с толкова противоречия в себе си…