По повод приближаващия Международен ден на Земята – 22 април се срещнах с Михаил Малеев, директор на Националния музей "Земята и хората", за да ни разкаже защо устойчивото развитие боксува и ако политиците не обърнат сериозно внимание на това, след 100 години на Земята може да няма ресурси за живот.
Михаил Малеев е директор на НМ "Земята и хората" от неговото създаване и инициатор за неговото основаване, голям дарител, безкрайно влюбен в минералите и всичко, свързано с тях. Обича да казва, че е слуга на музея – с изключително удоволствие и отдаденост работи за него. По негова идея през 1993 г. в България започва да се чества Международния ден на Земята – 22 април.
Каква е историята на устойчивото развитие?
Тя е доста дълга, но ето най-важните етапи. За първи път това понятие се въвежда през 70-те години на ХХ век от т.нар. Римски клуб, който обединява интелектуалци и индустриалци. Той възлага на международна група от учени от Масачузетския университет в САЩ да изработят математически модел – ако човечеството се развива с досегашните темпове, какво ще стане със Земята след 20, 40 и 60 години. След двугодишна работа те публикуват книгата „Границите на растежа”. В нея се акцентира на две неща: първо – Земята не може да поеме безкрайно количество население, тъй като е ограничена по площ, обем и ресурси и след време няма да може да изхрани нарасналото човечество и вторият важен момент – Земята не може да поеме боклука, което човечеството произвежда.
Следващият важен етап е в Рио де Жанейро. През юни 1992 г. там се провежда най-големият международен форум, който изобщо се е случвал дотогава. Петнадесет дни президенти и министър-председатели обсъждат бъдещето на нашата планета. Излизат с няколко важни документа. Единият е „Декларация за околна среда и развитие” – в 27 пункта. Копие от текста е изложен в музея, вляво от входа. Другият е „План за действие за 21 век” – какво трябва да прави човечеството през ХХІ век, за да изгради свят на устойчиво развитие. Документът съдържа 40 раздела. Според него всяка държава трябва да изготви свой план за действие, в съответствие със своите специфични особености, а след това да започне да го изпълнява.
Много хора свързват устойчивото развитие с екологията. Какви други аспекти включва то?
Устойчивото развитие не е само екология. То има икономически, еколожки, социоложки и нравствени аспекти. Нравственият аспект се състои в това, че светът на устойчивото развитие може да бъде изграден само от хора с нови качества. Ако те нямат целите и морала на този свят, не може да го създадат. От всички аспекти най-важен е социалният. Всепризнато е мнението, че светът с всяка година става все по лош – бедните стават все по-бедни, богатите все по-богати. По данни на ООН през 1950 г. съотношението бедни/богати е било 1/6 – богатите са били шест пъти повече, като тази разлика все повече се увеличава с годините. Днес данните сочат, че десетте най-богати хора в света имат пари повече от петдесетте най-бедни страни. Затова първата точка от декларацията е: „Всички хора имат право на достоен начин на живот”. Тук е дефиницията за устойчиво развитие: „Екологията трябва да бъде такава, че следващите поколения да не бъдат лишени от въздух, вода, почва и т.н.” Устойчиво развитие е такова развитие, което предоставя на следващите поколения същите условия на живот, каквито имаме ние.
Докъде е стигнало днес устойчивото развитие?
През 2002 г. се провежда среща в Йоханесбург, Южна Африка. За това време много от страните са изготвили своите планове по години, някои вече са изпълнили първата петилетка от тях, сега изпълняват втората. Въпреки това Йоханесбург отчита, че нещата буксуват. От Академия на науките в САЩ извършват математически изчисления, които доказват, че екологичното натоварване на Земята (това, което всеки човек взима от Земята – изсичането на горите, уловът на риба и т.н., погледнато сумарно – въздух, вода, кисловор, животни, растения, посеви) е повече от възпроизводството. Т.е. започнали сме да подяждаме следващите поколения. Според доклада през 1980 г. хората са консумирали толкова, колкото е възпроизводството на природата. Към 2000 г. човечеството е консумирало с 20 % повече, отколкото природата може да възпроизведе. През април 2009 г. на Общо събрание на ООН председателят на сесията казва, че човечеството консумира с 40 % повече от възпроизводството на природата. Това означава, че вече сме лишили идните поколения от живот., т.н. след 100 години може да няма ресурси за живот на Земята.
Коя е причината за това?
Причината е консуматорското общество, което се появи след Втората световна война. Хората виждат смисъла на живота в консумирането на все повече и повече удоволствия и вещи. Хората се гордеят не с това, което са те самите, а с това, което са изконсумирали. А природните ресурси не стигат. Най-страшното е, че медиите продължават да внушават тези идеи на хората. Предлагат ни някакви заклинания, които са лъжа, внушават ни нещо съвсем погрешно. Така беше лансирано понятието средна класа. Но математиците са направили изчисления, че ако искат всички жители на Земята да живеят като средна класа, ресурсите на Земята ще стигнат само за 800 милиона души – тоест Земята може да изхрани само 800 милиона души. Другите 6 милиарда трябва да умрат от глад. В този смисъл не може да има средна класа. Например за България – всеки човек се стреми да стане средна класа, но ако ти станеш средна класа, десет твои съседи няма да има какво да ядат. Ал Гор, бившият вицепрезидент на САЩ, казва: „Въпросът за устойчивото развитие е въпрос на ценности”. Това означава, че трябва да променим ценностите си, като заменим старите с нови – вместо алчност – достатъчност, вместо егоизъм – алтруизъм и съпричастност към животните и растенията.
Какви са плановете Ви за Националния музея „Земята и хората”, свързани с устойчивото развитие?
В много бивши социалистически страни, в Русия и в България, правителствата крият сведения, държат населението в информационно затъмнение, защото пътят, по който вървим, ни отдалечава от устойчивото развитие. А това трябва да бъде един от основните въпроси на деня. Имам много идеи. Едни от тях са свързани с обединяването на различните екологични организации в България, за да работим заедно. НМ „Земята и хората” от няколко години върви в тази посока. Целта ни е информираме хората за проблемите на устойчивото развитие, организирайки различни събития – изложби, конкурси, срещи на екологични неправителствени организации и държавни институции, на учени, работещи в сферата на устойчивото развитие.
Проблемите на устойчивото развитие са толкова сложни, че могат да бъдат решени комплексно от учени в различните области на науката. Самото правителство трябва да възложи на БАН задачи. В бъдеще, когато започнем да работим по проблемите на устойчивото развитие, няма да имаме институти – заради тази недомислица сега с реформите в БАН. Малко са успехите на България в тази насока, а Холандия отчита трета изпълнена петилетка…
Моята идея е, че трябва да стане духовна революция, сравнима само с приемането на християнството, когато цялата духовна дейност на човека е била свързана с религията. Академик Лихачов казва за Кирил и Методий, че те са гений, но не защото са измислили азбуката – азбуки има хиляди по света. Те са гений, защото с говоримия народен език са могли да предадат на народа най-сложни религиозни и духовни понятия, за да могат хората да ги разберат, да влязат в мозъка и душите им. Сега това трябва да се повтори – всички идеи на устойчивото развитие трябва да влязат в умовете, сърцата и душите на хората, а тези думи ги няма още в българския език. Трябва хората да израснат, да се появат новите хора на устойчивото развитие – много по-морални, алтруисти. Такива хора се раждат с възпитание и с личен пример.
Природата вика за помощ в екологична изложба
Фулвио Турисини свири Шопен в програмата на "Дни на Земята 2010"