Една от най-престижните литературни награди у нас Цветето на Хеликон бе връчена традиционно за единайсета поредна година на церемония на 23 април Световният ден на книгата и авторското право в книжарница Хеликон-Витоша.
Тази година Михаил Вешим спечели наградата Цветето на Хеликон с романа си Нашингтон, обяви председателят на журито журналистът Юри Лазаров.
"Приемам тази награда като признание не само за моите книги, а и като една реабилитация за писания хумор, защото виждате къде отиде хуморът сега в нашата България – хуморът отиде в телевизията. Имаме най-много хумористични предавания на глава от населението, а пък сме най-тъжния народ. Всеки прави шоу, комици, какви ли не се опитват да ни разсмиват и в крайна сметка някаква тъга", сподели Михаил Вешим, след като получи Цветето на Хеликон.
Цветето на Хеликон се връчва от 2005 г. насам – награда за най-добре продаваната от 12-те номинирани през предходната година книги със съвременна българска проза. С покупките си читателите избраха романа Нашингтон за книга на годината между номинираните за наградата.
Пръв носител на тази награда е покойният Виктор Пасков с романа си „Аутопсия на една любов”. От тогава до сега книги на издателство Сиела са печелили четири поредни години:
2007: „Черната кутия” на Алек Попов
2008: „18% сиво” на Захари Карабашлиев
2009: „Кратка история на самолета” на Захари Карабашлиев.
2010: „ Алкохол” на Калин Терзийски
Малко преди това по традиция бяха обявени и наградите „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ, които се връчват от Националния дарителски фонд „13 века България“. От 1998 г. до 2007 г. събитието се провеждаше в родния град на Сугарев – Пловдив, а от 2008 г. – в книжарница "Хеликон – Витоша” в София. Рашко Сугарев (1941-1995) е преводач и автор на романи. Жури в състав Димитър Коруджиев, Георги Величков, Любен Петков и Деян Енев даде първа награда на Яница Радева за разказа „Жена в гръб”. Двете втори награди отидоха при Владимир Полеганов за „Кладенецът” и Мирела Занева за „Крайни решения”. На трето място се класираха Димо Димов с „Без нея” и Бистра Величкова с „Иване, излизам”.