От разговорите с йога-учителя
Дори и отказът се приема
– Много често ме питат каква йога правиш? Казвам: ами-и-и, негова си. Но по-често се измъквам с power yoga и хората понеже са го чували като термин, без да знаят какво е, умно кимат и казват „аха”. А то какво е power yoga? В Америка са измислили този термин, за да обозначат, че това са източни техники за западния човек.
– Ами да, това е. Западният човек има нужда да категоризира. След време научава, че всичко това, което правим заедно е въпрос на разбиране на света. Какво е християнството? То е разбиране за света, а не да си залепиш етикет на челото – аз съм християнин. Ти ставаш християнин, когато започнеш да разбираш света по такъв начин. При мен идваше едно момче от тези американските християни, не помня как се казваха. Мормони ли бяха…?
– Мормони са тези с многото жени .
– Не, някакви други тогава… Все едно. Пита ме той дали съм чел Библията. И аз му казвам: прелиствал съм я, знам горе-долу какво има вътре, но така да я чета сериозно, не.
– А той ми казва: Библията трябва да се чете всеки ден, защото там има всички отговори.
Питам го: В Библията има отговори за теб, така ли?
Той казва: Да
И аз го питам: Каква е основата на Библията?
И той казва: Не прави това, не прави онова, … подреди всички Божии закони написани там.
И аз го питам: Добре, ти спазваш ли ги всичките?
И той казва: Не, не успявам
И аз му казвам: А аз ги спазвам всичките
Добре тогава, кой е по-голям християнин? Аз, който когато ги прочета или чуя, знам че ги спазвам всичките или ти, който всеки ден ги четеш, не ги пазиш и по цял ден се терзаеш дали си добър християнин… или аз, който живея в радост и следователно в съгласие с тези Божи заповеди, написани в Библията.И какво излиза – кой е християнинът? Този който го изживява… хахахаха. Ти като започнеш да изживяваш, изживяваш всичко. Откриваш, че в този живот има всичко. В този живот няма само християнство, има индуизъм, има мюсюлманство, има будизъм, има всичко. Когато знаеш за едно нещо като понятие, това означава, че в твоя живот го има това нещо. Като знаеш думата фанелка, значи в твоя живот има фанелка. Дали се възползваш от това нещо или не – това вече е твоят избор.
– … в момента, в който имаш разбиране, определенията изчезват…
– Ами да! Ти когато живееш в разбирането, си навсякъде.
– Тоест – имаш нужда да се определяш, когато нямаш вътрешна идентификация за себе си. Имаш ли я, вече си всичко – нямаш потребност изрично да принадлежиш към група или структура…
– Например, в Будизма има много школи и почти във всички се случва едно и също нещо. Когато се роди някой голям учител, много хора се събират около него. Но когато Учителят умре, всеки се просветлява. Дотогава не са просветени – нещо ги дразни, има нещо вътре, което не им дава мир, нещо им липсва. Това е заради отношението – нещо ти липсва и ти го търсиш вънка. А това, което е създадено вънка е като кукичка – вънка виждаш кукички. Хората създават тези кукички, за да имат опори. И какво става – ти ги виждаш тези кукички и се хващаш за тях, за да чувстваш сигурност и принадлежност….
– Какво наричаш кука?
– Ами – сега ти взимам телефона, ето какво…
– Окей, взимай го
– Ама аз ти го взимам с всичките контакти вътре. Представи си, че от момента, в който ти го взема, ти повече нямаш никакви контакти. А? Какво става с теб тогава? Светът става различно място, брат.
– Окей, не ми го взимай тогава
– Това е социалната структура и в нея няма нищо лошо, това е в природата на нещата. Идеята е да разбереш, че това са куки. И те не се движат никъде. Ти можеш да се движиш по тях. Но проблемът е когато се закачиш за куката и започнеш да вярваш в нея. И какво става в примера с будистите и големият учител? Те се откачват от всички куки и се закачват за една много яка – техният учител. И изведнъж той изчезва, няма я яката кука повече и ти като не си закачен за други куки – оу, махнахме се от това… и изведнъж получаваш просветление. Така много хора си харесват било вяра, било нещо друго и казват – а, това ми се струва интересно, аз ще мисля по такъв начин и започват да го следват. Един мъж, който идва при мен веднъж каза, че един учител е казал еди какво си. И аз му казах – представи си стаята, това е цялото наше съзнание. И сме сложили една врата, от която излизаме вънка. Когато казваме „според него” е все едно да започнем да гледаме света през шпионката. Ако не можеш да махнеш всички стени, поне отвори вратата.
– Явно това е страхът, че ще останеш без опора.
– Да, опората действително ти дава сигурност. Защото иначе, ако не си закачен на някоя кука, трябва да се занимаваш със себе си. Няма как да кажеш: аз съм нещастна, защото съпругът ми е виновен, аз съм нещастен, защото синът ми е такъв. Ами, вече не можеш. Трябва да видиш всички причини за състоянието си вътре в себе си. Всички причини ги има вътре в теб и те се случват в света заради теб. Някой човек приема ролята на мъченик и се чуди: Защо се мъча? Защото е приел ролята на мъченик.
– И на него може да му бъде зададен въпросът: Как постигна това да станеш мъченик? И отговорът е: Приех го . Как постигна щастието си? Приех го. Как постигна това да имаш щастлива връзка? Приех го. Как постигна това да си в унизителна връзка? Приех го. Това е. Няма друго … уау… това е страхотна отговорност.
– При мен идва една жена, която има проблем с тялото си. И си направи програма всеки ден да приема някаква част от тялото си… приемам тялото си, приемам съзнанието си, приемаш движението, приемаш това, което правиш, приемам себе си … и след месец идва и вика: Какво стана, бе? Чувствам си тялото съвсем различно! Самото приемане те прави по-голям. Иначе като се съпротивляваш на себе си, се смаляваш или оставаш на едно и също ниво – действаш с много по-малък потенциал от този, с който разполагаш. Приемаш – ставаш по-голям.
Докато той ми говори, а диктофонът записва, правя някакви асани. Включително една поза, която ми е трудна и съм се учудила, че я направих сравнително с лекота. – А, виж как направих тази поза!
– Ами, прие я! Затова! Как си изправи раменете? Прие го. Как направи тази поза? Прие я. Чувството на вина се ражда именно от неприемането. Ти правиш някаква постъпка. И не го приемаш. И от там се ражда чувството на вина. Когато приемеш своята постъпка, приемеш я изцяло, вече няма място за чувството на вина и то не се появява. Дори и отказът се приема.
– Не случайно в сватбените ритуали се казва: Приемаш ли еди-кой-си за съпруг или съпруга.
– Да, и по-скоро трябва да се каже: Приемаш ли себе си като жена? Приемаш ли себе си като другарка на този мъж? И него трябва да го питат – приемаш ли себе си като мъж? Приемаш ли себе си като партньор на тази жена? Тези ритуали са много яки, затова хората толкова държат на тях. Иначе няма проблем да се живее и без да се жениш, но ритуалът е важен – за да кажеш, че приемаш този съюз.
месии
– Пивлича ме луксът – казвам на моя йога-мастер
– А, супер, отвръща той, това е простотата… разбираш ли?
– Простотата не беше ли да облечеш расото, бялата, оранжевата, каквато и да е роба, едно сари и нищо земно и бляскаво да не те вълнува?
– Идеята е, че когато си свободен, търсиш простотата – това е расото. И това е един път. Но дори и да минеш по друг – да натрупаш богатство, за да бъдеш свободен, отново ще търсиш простотата. Това е когато външния лукс се съчетава с вътрешния ти лукс.
– И във всички филми с обири, като приберат куфарите с парите отиват на някой остров, където се наслаждават на простотата. А пък Флавио Бриаторе, той е собственик на Формула 1 и на един клуб „Милиардер”…, та, той бил някакво бедно момче и когато отишъл в Монако и видял, че най-богатите в света са облечени като него – по тениски и три-четвърти панталони, такива едни, съвсем небрежни, решил, че няма никакъв проблем да стане много богат. Това няма да го промени един вид. Това пробутва като своя история в медиите, де. Кой знае дали е така наистина.
– Да, да, истина е. Той е разбрал, че няма разлика и го е направил.
– Е какво излиза – полагаш усилия, трудиш се денонощно или правиш шашми и шмекерии на ръба на закона, с една единствена цел – да отидеш на някой остров и да се съблечеш чисто гол сред простотата… Защо толкова много се стремим към втория вид простота след като я притежаваме изначално?
– Тя, е по-ценна, защото междувременно си разширил Вселената…
– Хаха, хайде бе… Сега ще ми кажеш и че така я пазим да не се свие
– Ами да
– Ние сме вселенски месии някакви
– Ами да, хаха
Вила Инкогнито
– Ти си вселенски месия, разбра ли сега?
– Знам
– А някакви хора те мислят за мошеник
– Не е ли така с всички месии?
С каквото се идентифицираш, такъв ставаш
– Имам проблем. Направих нов избор и наблюдавам как нещата се подреждат според този избор, но откривам, че това не съм аз. Не е честно спрямо същността ми и пак се мъча… – споделям на Учителя новата причина за топката в стомаха ми.
Той започна да върти тялото ми в неподозирани за мен посоки. Кокали и жили се опъват, после ме юрва да дишам в един не много естествен за тялото ми асан, но постепенно започвам да се отпускам и ми се струва, че така изчекната мога да прекарам векове… а индийчето започва да нарежда:
– Наблюдавай новите посоки пред себе си. Избиращият ставаш, когато избираш – точно толкова просто е. С каквото се идентифицираш, такъв ставаш. Това не е негативно качество, това е потенциал, разбираш ли?
Вековете, в който успявам да се задържа в тази поза не продължават повече от минута-две. Намествам се в по-удобна нормална стойка, за да чуя какво има да ми каже по въпроса с потенциала.
– Има една книга за Учителя Ашта Уакра – „Аштавахад Гита”. В нея е цялото знание, което той дава на Царя. Името му означава „осем кривини” – тялото му е осем пъти криво. Баща му е бил пандит. Пандит е знаещ. Това са хората, които четат веди. Във ведите първо четат думата, после визуализират, накрая правят жест – тези три неща. На един жест баща му сгрешил и Ашта уакра, още докато бил в корема на майка си, направил забележка на баща си, че бърка.
– От корема на майка си направил забележка?!
– Да, той е Учител – абсолютно съзнание, обитава в чистото, идва при теб, вижда те, вууп, и те възприема…
– Но баща му се ядосал – ей ти, от корема на майка си ли ще ми даваш заповеди? Да се родиш осем пъти крив тогава. Така Ашта се родил с осем кривини по тялото. Минало време. Пораснал. По това време царувал цар Занак. Един ден царят сънувал, че е просяк, който проси, проси, проси, нищо не намира. Вече умирал от глад, когато намерил шепа ориз. Тъкмо я намерил и от двете страни на улицата два бика се устремили един към друг. Сънуващият бил в центъра, изпуснал ориза от уплаха и в момента, в който биковете се сблъскали, се събудил гладен, плувнал в пот и изпълнен със страх. Сънят не го оставил на мира. Той събрал всички знаещи в империята, за да ги попита: „Какво стана? Кое е истината? Едни му казали, че животът, който живее е истината, други казвали, че сънят е истината. Но царят винаги намирал аргументи, с които оборвал твърденията им. Извикали и бащата на Ашта, който казал: „Царят не е щастлив”. Царят не бил съгласен и с това твърдение. (Ето, права съм била да не съм съгласна с Господин Розов, с Рускинята и Психоложката, знаех си). Хвърлил всички знаещи в затвора, защото не могат да му дадат отговор.
– Когато Ашта разбрал, че баща му е в затвора, тръгнал към двореца. Следва дълга история как стига до Царя и влиза там, където са се събрали всички съветници. Те започнали да му се смеят. Той също започнал да им се смее.
– Царят казал: Те защо се смеят разбирам, но ти защо се смя?
– Ашта отвърнал: Смея се на теб
– Защо на мен?
– Защото си се събрал с тези, които виждат грубото, как искаш от тях да търсят финото, те нямат тази настройка. Те не са пандити, те са цамари (цамар е една от четирите касти – хората, които работят с кожа). От тях ли искаш да научиш истината?
Ашта помолил Царя да се махнат от двореца и да отидат на една поляна. Там му казал: И едното е истина, и другото е истина. Истина е този, който го изживява – и това, и онова. Ти където си в този момент, за теб това е истина. Двете изживявания не се бият, в тях няма конфликт. С каквото се идентифицираш, такъв ставаш. Ако се идентифицираш с просяк, ставаш такъв, ако се идентифицираш с Царя, ставаш такъв. Ако се идентифицираш с тяло, ставаш тяло, ако се идентифицираш със съзнание, ставаш съзнание, ако се идентифицираш с Вселената, ставаш Вселената. Фактически, казал му – ти си Вселената. Защото ако се идентдифиираш с ядрото на Вселената, ти ставаш Вселената.
– Защото вътре в ядрото на Вселената ти можеш да се идентифицираш с безкрайно много неща, според собствения си избор… – отивам по посока на Луната аз. Учителят ме връща на земята без да обръща внимание на моя коментар:
– И в един момент му казва: „Представи си, че в цялата империя само един човек може да стане просяк”. Какво ще се случи тогава?
– Всички ще се стремят да станат просяци. Ще бъде някаква голяма чест.(следват бурни ръкопляскания).
– Светът е такъв, какъвто го изживяваш. Той не е в някакво йерархично ниво по условие. Не е в черно-бяла относителност. Ти можеш да създаваш различни представи за него и да се идентифицираш с тях.
За филтрите и творчеството
– Ние имаме вътрешен филтър и гледаме на целия свят през него. Примерно, моят филтър е йогата и аз влизам в целия свят през филтъра на йогата. Твоят филтър е на писател и ти влизаш в целия свят през него. Хората имат филтъра на парите, филтъра на властта, филтъра на бизнеса, филтъра на социалното благополучие, филтъра на духовността, филтъра на интелигентността… всеки има различни филтри. И докато гледаш през филтъра, ти виждаш света само през тази призма. Все едно си с очила и слагаш прозрачни плаки в различен цвят. Както слънчевите очила променят цветовете. През тези филтри се отразяват и положителните и отрицателните качества на човешката настройка. Така че няма лошо във филтрите. Но стигаме до там какво е творчеството…
– Да сменяш филтрите сигурно? Но за да ги сменяш, първо трябва да знаеш че са филтри. Да повдигнеш очилата, за да видиш истинският или поне различен нюанс на цвета.
– Точно това е творчеството – да сменяш филтрите. Твоето състояние стои като негатив, а твоето внимание е като прожектор. Когато вниманието ти се фокусира върху нещо, там се отразява една картинка.
– Но това не е целият пейзаж
– Точно така, не е. И един свободен човек колкото повече може да мести своето внимание, толкова повече пейзажи може да открива. Това е творчеството.
– Сещам се за една история. Свекърва гостува на сина си и снаха си. Те имат малко бебе. То си кротувало и си играело, но майката го вдигнала и го преместила от едно място на друго. Свекървата й направила забележка – спокойно си е детето, защо го местиш? Снахата отвърнала: „За да си сменя гледната точка”. Много харесвам тази история, защото още когато сме малки, ни сменят гледната точка, когато се разплачем и започнем да се дразним от нещо. Сякаш така подсъзнателно се научаваме да не си сменяме гледната точка, докато не стане нещо драматично.
– Тази майка е супер. И нейното дете ще стане творец. С каквото и да реши да се занимава. Колкото повече един човек може да мести своето внимание, толкова повече пейзажи открива…
Още по темата: