Михаела Генева е на 27 години, от София. Завършила е бакалавърска степен Бизнес администрация в УНСС. След дипломирането си постъпва за един семестър в НХА – специалност мода, но прекъсва. И заминава на едногодишна програма по дизайн на аксесоари във Флоренция. Освен страстта й към рисуването, мечтата й е да работи в сферата на модата. Сега е отдадена напълно на мечтите си.
Вие рисувате върху дърво? От къде черпите вдъхновение? И защо избрахте точно дървото за основа на вашата работа?
Да, рисувам върху дърво, като за сега обектите които използвам са, да ги наречем, по "малогабаритни" – столчета и етажерки. В близко бъдеще планирам да разширя гамата, като започна да обработвам и други видове по-големи мебели.
Нямам ограничение по отношение на това от къде мога да почерпя вдъхновение. Може да бъде от всичко, от настроение в момента, от песен, от цвят, обект, филм и много други. Не планирам идеята, а някак оставям да ме води ръката. Обичам да си представям човека за когото правя дизайна. Създавам си история свързана с него и се опитвам да я развия в емоция и в картина.
Дървото избрах случайно. Всъщност като че ли то ме избра. Стана преди няколко години когато исках да направя подарък за рождения ден на майка ми. А тъй като не обичам да й купувам неща, предпочитам да направя нещо за нея. Искаше ми се да се разгранича от типичната хартия и този път да разнообразя, дори и себе си с нещо друго. И както голяма част от нещата в живота и това стана без някакво особено обмисляне. У нас имах дървена дъска и направих рисунката върху нея. Доста ми хареса. Дървото придава едно особено движение и дух на картината.
Такава беше моята първа среща с този материал. След пауза от година и нещо разбрах, че ми се иска да продължа, като вече се заема по задълбочено и професионално с тази сфера.
Има ли ограничения в този вид изкуство? И от кой видове дърво стават най-луксозните продукти?
Ограничения няма, от гледна точка на това с какъв вид дърво ще работя, както и за размера на предмета. Единственото, по-скоро изискване, в тази дейност е дървото да не е обработено – лакирано. Трябва дизайна и след това оцветяването да бъдат положени върху нелакирана повърхност. Лакът поставям накрая, отново на ръка.
Колкото по-луксозен е видът дърво, толкова по-луксозен е и продуктът – дъб, орех, череша. Важна е също и самата структура на дървото. Някои са по-изчистени, без много пръстени и ивици по тях, други – като черешата например – имат доста изявени такива, като по този начин освен че става малко по-трудно да се нарисува нещо, се получава и нещо като рисунка върху рисунка. Самото дърво представлява картина. Поне аз така го виждам. За това и всъщност много ми е приятно да направя рисунката си върху небоядисано такова, направо върху неговите шарки. Но това е въпрос на индивидуален вкус.
Картините придават луксозен вид, така че може да се направи нещо много красиво и уникално дори и от не много качествена мебел.
Какви изделия правите от дърво? Към кого са насочени те, имате ли си определена аудитория?
Всяко начало е малко трудно. И за сега предметите които рисувам са по-малки – столове, етажерки. В близкото бъдеще предстои да започна и с по-големи различни по вид мебели. Изделията ми са насочени към хора които ценят изкуството. Не са насочени към някаква определена група или прослойка хора. Те са за всеки у когото могат да предизвикат радост, и за всеки който ги намери за красиви.
Досега имали ли сте своя собствена изложба?
Започнах да работя преди няколко месеца, след завръщането ми от специализация във Флоренция. Съвсем скоро излезе сайтът ми. Планирам есента да се свържа с някои галерии, когато имам достатъчно количество обекти за показване, както и да се явя на изложения в чужбина Но сега съм съсредоточена в процеса на изработване на по-пълна колекция.
Според Вас има ли място и възможности за развитие за младите дизайнери у нас?
Място винаги има, стига човек да е упорит и да се труди наистина много. Става въпрос за страхотна отдаденост и труд. Няма 8 часов нормиран работен ден, няма почивка.
Бих казала обаче, че за младите е особено трудно. Не само у нас. Има страхотни таланти, умни хора, трудолюбиви, като не говоря само за сферата на изкуството, но и като цяло. Разбира се при изкуство може да се каже че е особено трудно. Трудно е едно ново име да излезе на сцената – от доста гледни точки и фактори. Но имам познати от различни видове изкуства, млади хора, които са особено упорити, заредени с креативност и много положителен заряд. Всеки се опитва да намери местенцето си.
Факт е обаче, че поне за сега няма голяма практика за подпомагане на младите. И всеки се опитва в своя си фронт да се справя.
Това мисля че извън България не е съвсем така. Има интерес и уважение към това да правиш нещо различно, както и пазар. Предполагам, че и тук ще се промени това, всичко е въпрос на развитие и култура. Оптимист съм. Просто защото нямам избор. Трябва да сме оптимисти и да работим, иначе трябва да се откажем.
Къде е мястото на дизайна в днешния ден?
Мястото му е доста важно. Дизайнът във всичките му видове и форми, той носи иновативност, креативност, красота, удобство. Той носи едновременно функционалност и естетика. Мисля, че е важен признак на едно развиващо се общество. Защото като човешки същества ние би трябвало да имаме освен потребност от базовите неща като храна, вода и други подобни, така и като хора ние придобиваме потребност от духовно общуване, от себеизразяване, потребност от култура, потребност от сътворяване и естетика, потребност от мислене и намиране на собственото си призвание в краткия ни живот.
Пожеланието Ви към читателите на Kafene.bg?
Пожелавам на читателите Ви да могат да се радват на по-малко жълта информация, да са заобиколени от повече красота и да се опитват да създават такава. Пожелавам им да имат куража да се борят за мечтите си и разбира се да ги постигат.