На 20 март на новата арт сцена в клуб "Ялта" – София се състоя литературното четене "Митове и легенди". Темата привлече вниманието ми, а и не само моето. Между 19.30 и 20 ч. голямото помещение, докато се стига надолу по стълбите, се напълни предимно с млади хора, а организацията им беше доста добра. В събитието направено във фейсбук бяха обещани "истории за всякакви русалки, еднорози, аватари, неродени моми, караконджули, Рапунцели" и т.н. Любопитно ми беше, че от обявените автори, нито едно име не ми беше познато. После ми стана ясно защо.
Първа чете Антония Атанасова, която внесе известна доза магичност в пространството с разказа си. Не беше кой знае какво, но имаше нещо, за което човек да се хване. След нея дойде ред на „световно известния“ Тодор Пеев, който сподели несгодите от факта, че е дошла зимата, в която не е успял да отслабне. Присъствието му на сцената, обаче, го отличи с умелия прочит на неговия текст с протагост наистина световно известния Гилгамеш, големия герой на шумерския епос. После Людмила Трайкова прочете нейните дръзки размишления около Шехерезада и първите хора на Земята. Публиката искрено се посмя, а тя показа, че има въображение и логическо мислене. Това още не е литература, но беше много близо до one woman show.
После дойде ред на човека, занимаващ се еврофондове. Тази информация бе настойчиво поднесена от повторено обаждане от публиката, в което не бе трудно да се разпознае друга персона от обявените участници в това четене, която не ще разкривам сега. След справка със събитието във фейсбук, стана ясно, че този човек на сцената е Стоян Георгиев, който порази публиката с пълна липса на сценично поведение и започна да предава на части и с множество прекъсвания мъжките си приключения между две приключили свои връзки. Седнал като в бар, така и говореше, без и да си прави труда дори да чете, макар че мястото си беше бар, а събитието – обявено за литературно четене. Човекът бе дошъл да сподели своите принципи и преживявания, свързани с неангажиращия секс, пред публика без да претендира, че чете литература. Но онова, което се зае да прочете или разкаже, върви и си струва да се разказва само пред приятели.
Втората част от четенето откри Васил Щерев, като уточни, че се е качил на сцената подтикван от Мила Михова, за да прочете своя пътепис от Копенхаген, който е част от книгата му с пътеписи, която можем да намерим след десет години в най-близката до нас книжарница.
Пламена Гиргинова прочете един свой текст за София със ефектно начало, който обаче задържа вниманието на слушателите докрая, като показа някакъв опит и дълбочина, но и това не ми беше достатъчно. Все пак, оставах с непоколебимото усещане, че в него имаше нещо, което би могла да развие.
За финал се появи Мила Михова, която разби всички митове относно това, което наричаме литература. Но за нея след малко. Нека изясним, че лист хартия с принтирани думи и изречения върху него, не е литература, както сцена и действие не прави спектакъл. Някои хора доста ще се объркат ако приемат подобен тип изяви за литературни четения. Не може да има литературно четене без да има литература. Това на арт сцената на „Ялта“ бе по-скоро четене на някакви неопределени по жанр текстове, в които не присъстваше особена творческа интенция. Всичко това може да е колкото забавно толкова и опасно, защото у младата публика се създава впечатлението, че това е литературата на 21 век, с неизменното споменаване на Tinder във всеки текст, и че това ще прочетат разтворят някоя съвременна българска книга, след като на едно „литературно четене“ на млади автори точно това им се предлага. Обаче подобно впечатление ще е погрешно, защото съществуват други хора, които бъркат много дълбоко в себе си и изваждат на белия лист стойностни текстове, които не само забавляват или отегчават, а провокират, водят до размисъл и обогатяват личностно читателите. Споделянето на лични преживявания и на пикантни и не толкова пикантни преживелици наистина подхожда за улицата и бара, но не може да се представя като литература.
Мила Михова изказа доста точно мнение за това, което се случи въпросната вечер на арт сцената на „Ялта“. Обозначи няколко критерия, които трябва да бъдат спазени, за да се получи „успешен“ текст, само че не поясни, че това се отнася само за определен тип публика и това не са читателите на литература, а малобройна или по-многобройна група хора, които искат да се позабавляват. „Слагаш задължително секс, малко препятствия и някое неясно изречение, което да хвърли читателя/слушателя в размисъл и готово, бурни аплодисменти“. Общо взето, с малко изключения, прочетените текстове бяха точно това. Тя подхвърли иронично и малко литературен контест – спомена минотавъра на Георги Господинов, един нашумял поет с още по-нашумелия му стих за линията на живота върху нечия ръка, който, все пак, цитира не само точно, но и с апломб, сравни Стефан Иванов с кисело джудже, като от публиката се обадиха няколко човека в подкрепа на твърдението. Според мен, тя даде добър пример какво е литература, като предизвика споменаването на името на Стефан Иванов. За него знаем, че има издадени няколко стихосбирки, удостоен е с различни литературни награди, негови пиеси се изграят в „Сфумато“ и има номиниран текст за „Икар“, и всичко това е напълно заслужено и оправдано. Като цяло всичко това прозвуча малко като: дай да иронизираме авторите, които имат читатели, защото ние все още нямаме.
Няма да се съглася с принизяването на литературата, което много усилено се прави напоследък. Надявам се и други хора да се включват с критичния си поглед и да не си мълчат за важни въпроси като този.