Детските писатели като културни посланици
Детският писател не е просто автор на текст, той е своеобразен културен аташе. Пристъпвайки в света на децата, той носи отговорност за техните първи срещи както с езика, така и с визуалната естетика. Защото всяка детска книга е проводник на вкус и възпитава в цялост, на много различни нива: идеите отключват въображението на децата; текстът формира усет към език, ритъм, нюанси на смисъла; художественото оформление (рисунки, типография, пр.) задава възможни представи за естетика у детето. Нито един от елементите на детската книга не е по-маловажен от останалите. Нека не пропускаме и живия контакт на детския автор с децата (и техните родители). Това общуване е значимо (и е в един смисъл част от самата книга), защото спомага за изграждането на навици за общуване у децата – как да говорим, за да ни изслушват; как ние самите да слушаме; как да измисляме, да споделяме и как да си мълчим, без това да ни притеснява.
Разбира се, с всичко това нямам предвид, че детският писател трябва да е художник, клоун или актьор. Не. Но полезно е той да има ясно изразено отношение освен към текста, и към визуалното, както и да намери свой собствен подход към общуване с децата на живо. Защото детската книгата не се изчерпва с книжното тяло – тя е процес – променлив, жив.
Детското четене като повод и претекст
Може би за някого ще прозвучи парадоксално, но за да обикнат децата четенето, много би помогнало, ако го възприемат като много повече от четене. Когато се срещам с деца, обикновено им прочитам няколко мои неща, само за да им помогна да се пренесат на въображаема вълна и самите те да започнат да си измислят. Целта ми не е да обговаряме моя текст и какво съм имала предвид. Не. Идеята ми е да ползвам четенето само като катапулт за озоваване в сферата на споделянето, задаването на въпроси. Книгата е нашият претекст да се забавляваме и да измисляме заедно. Така децата успяват да усетят, че четенето им помага да мислят, да решават проблеми, да общуват с другите. И най-вече, да се чувстват значими и със собствен глас, да чувстват, че и те също са създатели.
Още в kafene.bg:
Децата искат да четат мистични, тайнствени, необикновени книги
Петя Кокудева: Ние сме една нелесна игра на осъвместяване на нюанси, добре е да я изиграем с ентусиазъм