"Миниатюристът" от Джеси Бъртън (Издателство "Сиела", Превод от английски: Ана Лулчева, Цена: 16,90 лв., Стр.436) е завладяващо четиво,чийто дебют надмина по продажби Дж. К. Роулинг!
Един свеж есенен ден през 1686 година осемнадесетгодишната Нела Оортман пристига в Амстердам, за да започне новия си живот като съпруга на знатния търговец Йоханес Бранд. Но нейният нов дом, макар и великолепен, не е никак гостоприемен. Йоханес е любезен, но дистанциран, винаги заключен в кабинета си, или в офиса при складовете, и оставя Нела сама със сестра си – рязката и властна Марин.
Но светът на Нела се променя, когато Йоханес ѝ дава необичаен сватбен подарък: копие на дома им с размера на стъклена витрина. За да обзаведе подаръка си, Нела използва услугите на миниатюрист – загадъчен и потаен майстор, чиито произведения мистериозно отразяват действителността по неочакван начин… Малките обитатели на миниатюрата постепенно се превръщат в огледални образи на реалността.
Подаръкът на Йоханес помага на Нела да проникне в затворения свят на семейство Бранд. Но докато разгадава необичайните им тайни, тя започва да разбира и да се страхува от опасностите, които грозят всички тях. В това затворено набожно общество, управлявано от златото и потисническите догми на религията, различният е заплаха за устоите на обществото и дори богат мъж като Йоханес не е в безопасност. Сякаш само един човек вижда участта, която ги грози. Дали миниатюристът е ключът към тяхното спасение… или е архитектът на унищожението им?
* * *
Джеси Бъртън, чийто дебют надмина по продажби Дж. К. Роулинг, говори за вдъхновението, подтикнало я да напише „Миниатюристът“. Класациите предвещават, че скоро ще задмине Е. Л. Джеймс по скорост на продажбите. Джеси Бъртън, разорена актриса, която едва свързвала двата края в Лондон като личен асистент, прекарвала вечерите си в това да пише и редактира „Миниатюристът“ – книга, която ѝ пречели слава на най-бързо продавания автор след „50 нюанса сиво“. Никой не е по-изненадан от успеха, колкото самата Бъртън, която казва: „За мен това някой издател да хареса книгата достатъчно, за да я издаде, винаги е било голямата ми мечта. Даже не си и представях какво ще стане след това. А след това книгата стана бестселър… През ум не ми е минавало. Бях се научила да си занижавам очакванията и да не се надявам толкова – това, което се случи, е просто приказка.“
Дейли Мейл
„Миниатюристът“ е исторически роман, чието действие се развива през 17-и век в Амстердам.
Изключително завладяващо четиво, което ще увлече феновете на "Момичето с перлената обица" и "Щиглецът", но Бъртън има истински оригинален стил, придружен от проникновен поглед върху пола, расата и социалните предразсъдъци…
Гардиън
Потопете се в атмосферата на Амстердам през 17-и век… Дебютният роман на Джеси Бъртън е на страхотна тема… Всички онези сурови на вид портрети на хора в тъмни дрехи и колосани яки, всички онези живописни натюрморти, които обаче носят усещане за тленност, оживяват върху тези страници.
Кливлънд Плейн Дийлър
Интервю с Джеси Бъртън
На малко дебютни писатели им се случва толкова много издатели да се надпреварват за правото да издадат романа им! Можете ли да ни разкажете малко повече за личния си опит?
Беше необикновено. Изобщо не очаквах такава реакция – като писател, просто се надявам, че някой издател ще поиска да издаде книгата ми. Когато литературният ми агент ми каза, че има 11 издатели само от страната на Великобритания, които искат да ме издадат, не можех да повярвам какво чувам. В края на краищата, всички наддаваха, оставиха първоначалните си оферти и агентът ми остави съобщение по телефона, докато бях на работа. Като видях съобщението, едва успях да се съсредоточа достатъчно, за да разбера какво казва…беше направо сюрреалистично. След това правата за превода се продадоха в 29 държави – това беше толкова нереално и фантастично, че го приех като нещо съвсем нормално. Беше толкова необичайно, че ми се струваше, че се случва на някой друг.
Главната героиня Нела е вдъхновена от истинска жена, въпреки че не се знае много за нея. Как попаднахте на тази история?
Бях в Райхсмузеум в Амстердам през 2009 г., когато видях куклена къща, някога принадлежала на Петронела Оортман, съпругата на копринен търговец от 17-и век. Тя я е поръчала на майстор през 1686 г. и къщата е точно копие на истинския дом на семейството. По-интригуващото е, че е поръчвала миниатюри, с които да запълни къщата, от толкова далечни места, като Индонезия и Япония и е похарчила толкова пари за обзавеждането, колкото би струвала една истинска къща.
Кукленските къщи често са приемани като символ на нещо свръхестествено или магическо. Какво означават те за вас?
Кукленската къща е сцена на артистична свобода, по ирония поставена между стените на едно толкова затворено пространство. В кукленската къща би могло да се случи всичко, защото законите на физиката не важат вътре. Куклите са точни копия на живота ни и ни вдъхват едно силно чувство на контрол над всичко, и въпреки всичко изглеждат недостижими, неуловими, с някаква тяхна си цел. Кукленските къщи са източник на вдъхновение за някои хора, за други – на страх.
Нела е момиче от провинцията, което трябва да свикне да се движи в социалната структура на Амстердам – и това е сложно. Каква е била разликата в очакванията към поведението на жена от града спрямо това на жена от село? Или към омъжена жена спрямо неомъжена?
Голяма част от позицията на една жена в обществото, както винаги е било, е зависела от това с колко пари е разполагала. Но когато става дума за съотношение град-село: в дома си на село, в детските си години, Нела е имала много по-голяма свобода да скита и да играе с по-малкия си брат и сестра. Също така е научила за нещата от живота и е била по-близо до природата. В Амстердам, тя е трябвало да се приучи да спазва строгите устои на градското общество, неговите порядки и ритуали, трябвало е да усвои един по-театрален начин на живот, по-подвластен на публиката наоколо, като поведението, което Агнес се е опитала да усъвършенства.
Жените в Холандия традиционно са се омъжвали на по-късна възраст отколкото в другите европейски страни, така че ако една жена е от работническата класа, тя се е научавала да се грижи за себе си достатъчно добре. Може би е имало по-малък обществен натиск върху жените от знатно потекло, но те не са имали никаква защита срещу злополуки и трудни времена. Жените са били сърцето на семейството, насърчавани да отглеждат децата и да се грижат за домашното огнище, защото това е било смятано за миниатюра на държавния ред – щастлив дом, щастлив град. Имотните жени са колекционирали картини и украшения, те са поръчвали всичко в дома, но ролята им в обществото все пак е била предимно поддържаща. Жени не са заемали авторитетни позиции, освен ако не са били богати покровители на сиропиталища или благотворителни организации. Но това се е случвало само на най-богатите жени.
Как смятате, че бихте се справили, ако магически се пренесете обратно във времето, когато действието на романа се развива?
Добър въпрос! Струва ми се, че докато се държиш „правилно“, всичко ще бъде наред. Но не знам колко послушна съм аз…жени с ниско потекло често са работили като шивачки, а аз не мога да шия, така че това отпада като вариант. Бих се опитала да получа работа в пекарна или в сладкарски магазин, така поне бих била на топло, обградена от вкусни неща за ядене. Но като се имат предвид обществените ограничения върху това какво са можели да правят жените и какво място са можели да заемат, единственият шанс за приключение и по-разнообразен живот е бил ако се омъжиш за някой богат съпруг, който би ти осигурил средства и следователно възможност за движение. Колко потискащо!
Мистерията на миниатюриста има двусмислен отговор. Ако е възможно да говорим за това, без да издаваме нищо важно, може ли да разкажете как ви хрумна идеята, как развихте историята и защо я докарахте до такъв край?
За мен една сериозна част от книгата е изследване на разликата във възприятията. Хората често виждат каквото имат нужда да видят или каквото искат да видят, за да могат да оцелеят в обществото и да осмислят света около себе си. Аз създадох миниатюриста като агент на промяната, периферен герой, който в същото време е абсолютно централен за сюжета и духа на книгата. Това е като странично разсъждение върху природата на творчеството, на човешките действия, на самоосъзнаването и какво правим, за да се справим в живота. За някои хора действията на миниатюриста са добронамерени и напредничави, за други те са зложелателни. Това се случва, защото няма обективна реалност. Нямах желание да обяснявам този въпрос прекалено подробно. Животът е странен, в истинския свят наистина някои въпроси остават неразрешени. Нела иска да научи повече за миниатюриста точно толкова, колкото и читателите, но това е целият смисъл: някои неща ни се изплъзват и аз лично насърчавам читателите, ако имат желание, да си представят предисторията и да попълнят пропуските, както им изглежда най-добре.
Върху какво работите в момента?
Пиша роман, който се казва Принадлежност. Действието се развива по време на Гражданската война в Испания през 1936 г. и лондонския свят на изкуството от 1960-те. Един испански художник е посрамен и изчезва, а когато творбите му се появяват отново трийсет години по-късно в някаква лондонска галерия, една жена се принуждава да се изправи срещу тайните, които се е опитвала всячески да скрие.