Милчо Кирилов е ст.н.с. в института по астрономия към БАН. Освен със звездите, той „работи” и с думите – пише поезия и проза. Мерената реч беше и поводът да се запознаем – той е чест участник в поетичните кафенета на театър „София” и Kafene.bg. В това интервю разговарям с него за поезия, звезди, Мегагалактиката и възможен ли е краят на света през 2012.
Може ли да се каже, че поезията Ви е космична?
Не, в никакъв случай. Стиховете ми са грозд (тайфун) от емоции. Нищо космично. Както казвам в един мой стих –защо и какви стихове пиша:
Не пиша стихове за световни проблеми.
За катаклизми да пиша и това не ме блазни.
За теб и за мен, за нас си аз пиша,
защото и ние със теб сме толкова разни.
Защото човекът само един път живее,
един път ДеЕнКа-то така странно се вие,
ти си единствена и красиво се смееш,
а аз теб, мила моя, на глътки те пия.
Другият, който ще дойде след време,
ако попита: – Ехеей, кои бяхте вие?
На колона Омуртагова не, а да вземе,
едно книжле стихове: – Ей това бяхме ние!
Какво още искам да Ви напиша,
в това утро, в което, чорт да го вземе,
за катаклизми световни не искам да пиша,
а за теб и за мен, за наш’те проблеми.
От колко години се занимавате със звездите, а с поезия?
С астрономия се занимавам още от училище, където основахме малък кръжок във ІІ-ра мъжка софийска гимназия. Професионално от 1.09.1971 г., когато професор Никола Бонев и проф. Малина Попова ме назначиха като физик-астроном в БАН. Иначе казано в БАН остарях като астроном – не съм сменял досега местоработата си и се надявам така да бъде до края на моята научна кариера.
С поезия се занимавам от 29.09. 2007 г., когато публикувах, (не знам с кой акъл) един стих в сайта за Нова Българска литература – Хулите.нет (hulite.net). Стихът са казва „40” и изскочи, точно когото отбелязвахме 40-дни на майка ми. Нещо стана оттогава с мен и за около година ме налегна някаква странна словомания и написах куп стихчета, разказчета, и т.н. Имам издадени две книжлета стихчета, едното е нещо като „тапия за лудост” и се нарича „Първите 20+2”, а второто е „Живота – всичко хубаво”.Ето, че си направих и само-реклама.
Пиша и разкази. Най-вече за внуците ми. А дори някои ме ласкаят, че в разказите по ме бива.
Често ли звездите, небето и Космосът присъстват в поезията Ви?
Ех и Вие пък сега. Разбира се, че има общо в някои стихове, но те са повечето сатирични. Имам стихотворения – „Антиастро”, „Сириус”, „Галилей”, „ Кратни системи” и други. Но не ми се искам да бъркам астрономията с поезията, въпреки че е трудно да се сложи строга разделителна линия. Предпочитам да не бъркат поетическите ми емоции с астрономическите ми такива. Аз станах астроном, следвайки моето детско хоби. Но след толкова години работа като астроном, сега хобито ми – астрономията, вече не е такава тръпка за мен, а рутина. Виж с поезията е друго – тя е новата ми тръпка, макар, че първата вълна от „лудост” започна да поутихва.
Имате ли други любими теми, за които пишете?
Нямам особено любими теми. Както дойде. Това не зависи от мен. Стиховете ми идват по странен начин и почти не ги коригирам. Една поетеса казваше, че е авантюра да се пише по този начин, он-лайн. Наистина така е, но чувството и удовлетворението, което получавам при преживяването на един стих, е несравнимо.
Астрономите задължително ли са атеисти? Има теория, според която Големият взрив, с който се ражда Вселената и Бог са едно и също?
Не е задължително да са атеисти. Но помага, поне в началото. Това са две съвършено различни неща. Вярата и Науката. Нека си послужа с един пример, ако мога да перафразирам една сентенция за същността на науката на академик Аркадий Б. Мигдал, един от най-известните съветски физици – „Науката – това е призванието и предизвикателството все едно да балансираш по острието на бръснач. Ако кривнеш надясно, това е все едно да кривнеш в областта на желанието, на нагаждането на фактите и нещата да са такива, каквито ти искаш да са с цел на собствена изгода, временна слава и т.н. Т.е. да кривнеш в областта на „халтурата” – мошеничеството, да подправиш данните или да публикуваш некоректни наблюдения. В този случай, това е равно на харакири на всеки „учен”, кривнал „надясно”. Ако пък кривнеш наляво или с други думи, просто си казваш или обявяваш така е, защото Бог е наредил. Тоест, вярвам в Божия умисъл и Божията направа. То тогава няма място за съмнения и за мотивировка за търсене и предизвикателства. Тогава науката, научните терзания, са излишни.
Вярата, Бог и Вселенския Му смисъл, са обекти на други човешки, духовни дейности и терзания, но при тях науката е на втори план, ако има изобщо такава. Не може, според мен, така просто, механично да се идентифицира Бог с Вселената, Макар че има опити Вселената да изземе функциите на Бога. Бог има по дефиниция по-сложни функции – например да закрива и открива Вселената или (Вселените), когато той намери за нужно и ако съществува.
Не знам дали сте се замисляли, че на практика, че ние познаваме едва 5% от наблюдаемата Вселена – нашият материален свят. Останалите 95% са неизвестно за нас лъчение и ненаблюдаеми свръхелементарни частици. Представяте ли си, познаваме само 5%, та това е даже по-малко от резонната 10% грешка. Колко прав е бил Сократ като е казвал: Аз знам, че нищо не знам! Ни познаваме дори не напълни тези 5% – този наш свят от вещество – атоми, молекули, които се състоят от така наречените елементарни „демокритови” частици, атоми, състоящи се от протони, неутрони, електрони, кварки и т.н. са само 5% от Вселената, в която съществуваме. Тук някой, теолог или друг…”лог” може веднага да види пръста на Бога. Но не е толкова просто на практика. Затова им завиждам на тези луди-млади, които ще се посветят на това предизвикателство да проникнат в тази материя и да ни изведат на нови чисти води. Накратко казано, на прага сме на нови принципни открития, както във времето на Коперник и Айнщайн. Но сега космическият часовник все по-бързо тиктака.
Ако "Микрокосмосът е еднакъв с макрокосмоса" и „Каквото е долу, това е и горе”, а на Земята има добро и зло, има ли в Космоса добро и зло?
Не е все едно, но имат доста общи неща. Общото е, че и двете неща съществуват във времето и пространството. Но колкото повече отиваме надолу (например в момента сме стигнали до 27-мерното пространство на т.н. струни, които са призвани да обяснят най-малките съществуващи обективни структури, при което и времето, и пространството произхождат и се обясняват, и съществуват взаимно необходимо. Но и тук, може да твърдим, че тези теории имат някакви видимо обясними аналози на нашите скромни човешки възприятия. Та ние не може дори да си представим нагледно какво е това един електрон или един фотон. Сава дума за дуализма частица-вълна. Или според принципа на неопределеност на Хайзенберг колкото повече се стараем да локализираме електрона като частица, той се”разлива” в едно крайно малко пространство, където проявява свойства на вълна, а не като частица.
От друга страна колкото повече наблюдаваме надалеч, в космоса и се стараем да опознаем най-далечни във времето и пространството, достигаме до данни за онези моменти, в който са се образували най-ранните материални частици. Или както казва Стивън Уайнбърг (Нобелов лауреат по физика) в предговора на неговата научно-популярна книга „Първите три минути”: „Стремежът и усилията на човек да разбере Вселената, издига нашите духовни терзания до фарса на комедията и същевременно им придава нещо от изяществото и величието на трагедията.”
Земята и Космосът, Яйцето или Кокошката, Духа или Веществото… както се шегувахме като студенти: „Всичко се прави с цел и зла умисъл”… Т.е. толкова по въпроса за Злото на Земята.
А решенията за законите във Вселената, (изобщо не обичам тази дума Вселена, по ми се нрави Метагалактика) не се вземат с гласуване. При това Господ Бог не играе на зарове – или в природата няма случайни неща и нашата цел, а и целта на науката е да намерим тези взаимовръзки или закони. Накратко в Космоса няма зло, а има загадки, които са предизвикателство за нас и бъдещите поколения. Най-вече за тези, които идват след нас. А за нас остават звездите!
Какво казва астрономията за края на Земята през декември 2012, възможен ли е сблъсък с астероид или катаклизъм заради нова фаза на слънчевата активност?
За астрономията това е една високосна година и сe състои от 366 дни – февруари ще има 29 дни. Някои ще имат шанса да се родят в този ден. Не бива да забравяме, че в същото време има и други календарни системи – китайска (и прабългарска), еврейска, персийска, ислямска и др. Календарът на маите с нищо не е привилегирован пред тях. Просто до там са им стигнали астрономическите познания и сили. А може би са предчувствали и края на своята цивилизация.
Иначе най-общо казано – нещата с края на света, представени по този начин, са ненаучни спекулации за вдигане тиража на някои издания и купища от статии по такъв "стресиращ" въпрос. Ако има край на света, а сигурно ще има такъв, той няма да е през 2012 г., а след да кажем милиард(и) години. А до тогава – Бог знае само какво ще стане с нас. А и трябва да дефинираме какво разбираме под свят. Колкото до астероидната заплаха, също мога да ви уверя, че такава няма да има през 2012 г. И то мога да твърдя това най-отговорно тъй като съм в течение и във връзка с международните центрове за следене на близките и потенциално опасните астероиди, преминаващи близко до Земята. При това създаваната от нас в БАН – София световна база данни за широкоъгълни наблюдения има една от задачите да уточнява орбитите именно на такива астероиди. Но споко! За сега няма такава опасност.