Милена Фучеджиева за блога си

автор: Десислава Томова

Едно от най-добрите места, където можете да попаднете и да се срещнете с интересни хора и техните истории е блога на Милена Фучеджиева: www.milenafuchedjieva.blogspot.com
Ако все още не сте разбрали коя е Милена Фучеджиева е време да се запознаете като надникнете в нейния виртуален свят:

„моят блог е моето мини-кралство с антени обърнати към целия свят.
моята лична медия.
моята абсолютна свобода.
моят начин на комуникация.
моята територия на която мога да построя каквото пожелая, когато пожелая.
след това да го разруша.
там мога да съм сама.
мога и да не съм.
мога да раздавам мислите, чувствата и визията си безплатно на нуждаещи се.
мога да подтикна тези, които го четат да мислят различно,
съответно и те могат да направят същото с мен.

мога да бъда себе си по абсолютен начин,
лишен от цензура и авто-цензура,
мога да съм впечатляващо умна,
както и доста тъпа.
допускам да ми говорят само възпитано и смислено,
а ако не, ги трия.
изличавам ги от моя свят безкомпромисно.
политическата коректност се навърта около блога ми,
но не я каня да влезе, защото често мирише на пор, но не го съзнава.
мога да се излагам и после да си посипвам главата с пепел.
медитирам над огромната мощ на всяко човешко същество
превърнало комуникационната технология в част от себе си.
моят блог е моят Франкенщайн.
и не знам кой е по-истински
и кой по-чудовище –
блога или
аз самата.

създаден е през октомври 2006 просто като повод за разговор.
като бъбриво желание за обмен на идеи и картинки.
провокирани от един гигантски свят дрогиран с информация.
целта му е да излъчва свобода и остър поглед
над това, което става днес.

там присъстват мои текстове за българската преса, стихове, среднощни писателски безумия, отчаяни парчета свят, клипове от youtube, които „къртят мивки“:), разговори с тийнейджъри, сайтове на приятелите ми, откъси от мои нови книги, които може никога да не бъдат написани, гневни писма до неприятелите ми, разправии с идиоти, автопортрети в ….. състояния, запознанства с нови приятели, възхищения от личности, отвращения от неща, кодирани любовни обяснения, Радина и Панчо – любимите ми дете и котарак, и какво ли още не….
прилича на онези кутийки, които съдържат най-различни безсмислени за възрастните неща, но децата умират да се ровят в тях. обичам да е цветно. а понякога пък черно-бяло.
блогът ми е израз на огромното ми възхищение към живота.
и така мога да пиша до безкрай,
но няма смисъл.“

Милена Фучеджиева