Милена Тонева по образование е Магистър по Рекламна Комуникация и Бранд Мениджмънт, Експерт Реклама и PR в банка. Но от известно време е открила прекрасно хоби да твори бижута в свободното си време. За красотата и нуждата ни от нея, за изкуството и баланса в живота Милена разказва в това интервю специално за читателите на Kafene.bg.
От колко време се занимаваш с изработката на бижута?
Още от малка се занимавам но непрофесионално. Започнах с правенето на брошки от кламери и чорапогащници, декорирани с мъниста и оцветени с лакове за нокти. В интерес на истината не бяха толкова лоши. През годините съм правила и други творчески опити, но конкретно с тези бижута се занимавам от около година. В търсене на някакво колие попаднах на един сайт за ръчно правени бижута. Така се вдъхнових и запалих по идеята да си направя сама колието, което само аз знам как искам да изглежда.
Всяко следващо е различно – какво те вдъхновява?
Първите 2-3 колиета бяха повлияни от мерака ми да видя какво всъщност мога да направя. След това всяко следващо бижу е правено за някакъв специален повод – сватба, парти, рожден ден и т.н. Даже в повечето случаи, когато избирам дрехата за съответния повод, вече си представям как ще изглеждат бижутата към нея и така започва създаването на съответното бижу. Последното, което направих, пък например беше без конкретен повод, просто се прибрах от работа и започнах. Между другото това колие го направих само за няколко часа, а е доста по-трудоемко от всички останали, явно е било вече готово в главата ми, просто е трябвало да го сглобя. Има и моменти, в които имам желание и идеи да направя нещо, започвам на няколко пъти, но нищо не се получава. Ядосвам се, прибирам „панаира”, както се изразява мъжът ми, и не се занимавам известно време, докато не усетя желание да направя даденото бижу. Вдъхновения черпя от много неща – някои от идеите ми се раждат, когато видя, било на някоя жена или в магазин, бижу и си мисля веднага как мога да го направя още по-идейно и по-красиво.
Какви материали използваш? Има ли специфики и трудности в процеса?
Първоначално бях подвластна на големите топчета, много исках да направя колие с големи цветни топчета. Правих проучвания и така попаднах на материала, с който започнах да правя бижута – полимерна глина. Страшно ми хареса, защото можеш да моделираш формите и големините, които пожелаеш. Разнообразието от цветове е доста голямо и с малко цветоусещане можеш да направиш страхотни комбинации. Впоследствие започнах да използвам и други различни материали като мъниста, перли, полускъпоценни камъни и др. За специфики не мога да говоря, тъй като не се занимавам професионално с това и не съм толкова запозната с техниките и спецификите на работа. Правя нещата както ми идва отвътре, не съм бижутер, просто за мен това е начин за релакс и зареждане с позитивни емоции. Трудностите обикновено се свързват с това, че имам някакви идеи и виждане за някакво бижу, но не мога да ги осъществя поради ред причини – липса на време, семейни задължения, умора и ред други. Но идеята се доразвива във времето и все някога излиза под формата на бижу.
Експериментираш ли?
Има ли мода в бижутата? И къде е мястото на ръчно изработените такива?
Да, с експериментиране се раждат доста добри идеи, например смесване на цветове, форми и различни материали в едно бижу. В интерес на истината не се интересувам от някакви модни течения и тенденции при бижутата, може би защото това не ми е приоритет и начин за изкарване на пари, а просто хоби. За мен важното е как аз ги чувствам, усещам и виждам нещата. Всяко едно бижу, както споменах, за мен е свързано с конкретен повод и в повечето случаи се старя да го комбинирам със съответния тоалет и обувки за повода. А къде е мястото на ръчно изработените бижута – зависи от самите бижута, тяхната изработка, материали, прецизност. Познавам дизайнери на ръчно правени бижута, но те са вече на много по-високо от моето хоби ниво. Там става въпрос за големи инвестиции в материали и инструменти, скъпоценни камъни и платежоспособни клиенти. Тава е техният начин да печелят пари, техният лайфстайл и усещане за света около тях. В другата крайност са така наречените „масовки”, въпреки че са ръчна изработка тези бижута са лишени от всякакви послания и емоции, „плоски и призрачни” гледаш през тях и нищо не виждаш, поне аз така ги приемам. Едно бижу трябва да носи някаква положителна емоция, да те изпълва с позитивна енергия, да почувстваш че е само за теб, когато го погледнеш „да ти останат очите” в него.
Това си е изкуство – какво ти носи заниманието с изкуство в забързаното ежедневие? Как намираш време за това? И би ли препоръчала и на други хора да се занимават с подобно хоби?
Изкуството ми е в кръвта още от дете, завършила съм и училище с рисуване, така че намирам в него своето собствено спокойствие и баланс. То ми е помогнало и в по-нататъшното ми образование. Изкуството под всякакви упражнявани от мен форми ме зарежда с положителни емоции, то ме разтоварва от насъбралото се напрежение на динамичното ежедневие. Между другото да си творческа и креатвна личност много ми помага в работата. Рисуването го заместих с графичен дизайн, него пък с маркетинг, реклама и бранд мениджмънт, но бих казала че всеки един период си има определено място в моето израстване като човек, специалист и личност. Правенето на бижута например идва след много други мои творения като брошките, които споменах, картини, стъклописи, после имах един период, в който рисувах яйца, на които специално им изработвах и стойки, след това имах един период, в който рисувах бутилки, стъклени вази и различни форми от стъкло. Но за съжаление може би на родителите ми, „музите ми” в различни сфери на изкуството бързо идват, но и сравнително бързо отлитат. Когато човек обича да се занимава с нещо, той го превръща в свое хоби. И аз така, и от женска суета започна да ме привлича правенето на бижута, въпреки че напоследък все по-рядко намирам време за това. Разбира се, препоръчвам на всеки да се занимава с нещата, които му доставят удоволствие и го зареждат с положителни емоции, било то правенето на бижута, картички, кулинарни вълшебства, спорт или каквото има харесва. В това забързано ежедневие, повечето хора ще кажат че не им остава време за хоби или спортни занимания, и аз до някъде се оправдавам с това, но в интерес на истината откривам, че наистина се чувствам малко по-щастлива, малко по-добра и доста отпочинала, когато творя своите бижута. А истински щастлива се чувствам, когато видя искрената реакция на хората, когато ме видят с поредното мое творение. Това ме зарежда с много положителни емоции.
Пожеланието ти за читателите на Kafene.bg?
Пожелавам им, въпреки натовареното ежедневие, да намират време за релакс и любими занимания, които да ги разтоварят физически и емоционално. Да бъдат по-усмихнати и по-щастливи, да мислят позитивно и да ценят хората до себе си и най-важното да бъдат себе си.