От известно време се уговаряме с Милена Ташева – PR специалист на издателство "Софтпрес" – да поговорим по актуални теми за книгите и техния живот – онлайн и офлайн, но между премиери, литературни четения, срещи с читатели и Панаира на книгата, разговорът ни се все се отлагаше. Ето – сега дойде моментът. (Автор на снимката е Темз Арабаджиева.)
"Софтпрес" изпрати 2015-та с много силни книги и повишен читателски интерес, което се видя и на Панаира на книгата през декември. Кои бяха акцентите ви – най-търсените заглавия?
Много обичам този въпрос, защото обикновено ми дава възможност да изредя почти всичките ни заглавия. Извън кръга на шегата – нашият каталог е изключително многообразен и почти няма читатели, чийто вкус да не можем да задоволим. Традиционните лидери в надпреварата за най-продавана книга на годината са вече са познати на читателите – Мишел Гейбъл, чийто дебютен роман „Парижкият апартамент“ за втора година попадна в класациите на книжарниците за най-продавани книги и книгите за чуждоезиково обучение са чудесен пример в това отношение. Това, което ни радва изключително много, е, че и новите ни заглавия получават читателското внимание и положителен отзвук – „Книга на тайните“ от Ерика Суайлър беше едно от най-купуваните ни заглавия и всеки ден поръчвахме от склада нови, все по-големи количества. Почитателите на криминалната литература приеха с отворени сърца книгите на Луиз Пени и трилъра „На живот и смърт“ от Роуботъм. Няма как да пропусна и книгите на Джохана Басфорд – кой да предположи, че сериозният български читател ще се влюби в рисувателни книги за възрастни? Ако започна да говоря за детските книги, няма да ни стигнат дни, за да обобщим темата… Ако някой ви казва, че децата не четат – не му вярвайте.
Специално поредицата рисувателни книги направи истински бум, създадохте и фейсбук група, където хората с радост споделят своите нарисувани картини. Очаквахте ли такъв интерес? Само жени ли оцветяват, това някаква мания ли е това в световен поглед?
Попаднах на галерия с рисунки от книгите на Джохана в един сайт и ги показах на колегите. Все още никой не беше поискал правата за България, а в света вече бяха продадени над милион екземпляра от „Тайната градина“. Рискувахме. Знаехме, че книгите ще са успешни, но не и колко. Групата във фейсбук беше почти случайно хрумване. Малко преди да излязат книгите се замислих, че бих искала да споделям рисунките и да видя как оцветяват другите – в интернет има галерии с рисунки, които изглеждат изумително. В началото бяхме 20-30 човека, повечето мои приятели или колеги от книжарниците… бях убедена, че ще си останем толкова. Шест месеца по-късно вече сме почти 1000 души – много от тях още не са се престрашили да споделят, но съм сигурна, че оцветяват. И не, не са само жени, въпреки че те са най-активни – нито пък са само възрастни. Ако разгледате снимки от групата, ще видите невероятни неща, оцветени от деца на различна възраст, които „помагат на мама“. Една приятелка, която работи в детска градина ми каза, че децата – всички, и момичетата, и момчетата – си носят книги и оцветяват.
За ползите от това занимание се изписа много – отключва потиснатите радости на детството, действа успокояващо и медитативно, помага за упражняване на въображението, дава почивка от взирането в екрана… и както се оказа, помага за създаване на нови приятелства.
Ти си администратор и на една фейсбук група за четене. Каква е ролята на тези групи – ориентир в необятното и дълбоко книжно море у нас и/или ролята на читателски дневници?
И от двете по много. Според мен има и един друг момент, който малко пропускаме – социалният. Подобни групи дават възможност да водиш дискусии, да защитаваш любимите си автори или обратното. Книгите са чудесен повод за приятелства – при това не само виртуални.
Как ще коментираш изказването на влиятелни хора в литературните среди – автори и издатели – на деленето на литературата на "ниска" и "висока", на "важна" и "неважна", на "нужна" и "ненужна"?
Вярвам в смисъла на обществения разговор за книги и литература, но не и в ратифицирането на някое заглавие, осмивайки друго – това също не е проява на добър вкус или възпитание. Няма значение колко високо ще караме какво трябва да се чете, коя литература е „ниска“ и коя „висока“, читателите ще направят своя избор.
Какви са световните тенденции в книгоиздаването за 2016, къде е България в тях?
Една от все по-налагащите се тенденции е продължаването на поредици от друг автор – най-новите примери са четвъртата книга от „Милениум“, написана от Давид Лагеркранс след смъртта на Стиг Ларшон и „Г-н Холмс. Лек мисловен трик” от Мич Кълин. Възраждането на любими герои е традиция стара като света – затова и много издатели обърнаха поглед към библиотеките на родителите си и започнаха да излизат страхотни класики в нов вид. Старите книги имат своя чар, разбира се, но пък е хубаво да влезеш в книжарница и да си купиш Силвия Плат, Едит Уортън или приказките на Пушкин, без да ровиш в кашон. Тази тенденция има важно измерение и за българската литература – през последната година станахме свидетели на възраждане на автори, за които масовият читател никога не би чул – и да, говоря за „Калуня-каля“ на Георги Божинов, която е безпрецедентен издателски феномен за родния пазар.
В световен план – ще продължат да нарастват продажбите на детски и юношески книги и все повече интернет звезди ще се сдобият с книги. След успеха на „И страж да бди на пост“ на Харпър Лий очаквам да се появят още „изгубени ръкописи“, естествено открити напълно случайно.
Промениха ли се нуждите и изискванията на четящите хора в България през последните години и как следва издателствата да се напаснат към тях?
Не съм сигурна как да отговоря на този въпрос. Струва ми се, че издателският бранш все повече се „отваря“ към читателите, комуникацията става все по-непосредствена – естествено, трябва да благодарим за това на социалните мрежи. Промениха ли се нуждите на четящите хора? Не, не са се – четящите хора винаги са имали нужда от хубави, добре преведени, редактирани и коригирани книги. Днес има къде да споделят и да се оплачат, ако това не е така. Именно изискванията на четящите хора създадоха ниша за развиването на различни издателски политики – „Софтпрес“ се стреми да създава книги за цялото семейство, „Жанет 45“ дава път на дебютиращи български автори и публикува книги от екзотични дестинации, „Колибри“ вече години наред представя най-доброто от европейската проза, а бутикови издателства като „Лабиринт“, „ICU“ и „Точица“ се водят изключително от личния вкус на хората зад издателския знак. Появи се дори „Да“ – специализирано издателство за поезия. Това ако не е победа за четящия човек, не знам кое би било.
Какви цели си е поставило "Софпрес" за 2016?
Едно от най-важните ни постижения за 2015 беше номинацията за бизнес наградите на сп. Forbes. Не спечелихме, но самият факт, че бяхме номинирани в този престижен конкурс, доказва, че сме на прав път. Нашето мото вече 20 години е „Книги за цялото семейство“. И през 2016 ще държим на качествените детски книги – започваме годината с „Нови вълшебни приказки“ от Любомир Николов. Невероятен автор и човек, а приказките му са омагьосващи. В годишния ни план са включени няколко енциклопедии, много образователни книги (за първи път на български ще излезе поредицата „Математика за лека нощ“, която съчетава разказването на приказки със задачи по математика). Подготвяме няколко чудесни романа – първи от тях вероятно ще е „Ще се видим в Париж“ (бел.ред. книгата вече излезе) от Мишел Гейбъл. Романтичен сюжет за интелигентни читатели, в чието сърце е личността на Гладис Дийкън – Спенсър, херцогиня на Марлборо и една от най-забележителните жени на ХХ век. Ще продължим и издаването на книгите на кралицата на криминалната литература Луиз Пени – нейният инспектор Гамаш намери много топъл прием при българските читатели. Имаме още няколко авторски проекта, по които работим, но засега ще ги запазя в тайна – ако разкрием всичко, как ще изненадаме читателите?
Очаква ли издателския бранш Министерството на културата да промени политиката си в областта на книгоиздаването и книгоразпространението или поне да спази обещанията си?
Не мога да отговоря от името на целия бранш, но лично за себе си не смятам, че можем да разчитаме на Министерство на културата за каквото и да било. Колкото и да се опитва Асоциацията или отделни издатели да влияят на държавната политика, докато не се появи силен обществен натиск върху Министерството, Премиера (който и да е той към този момент) и правителството, нищо няма да се случи. А доколко би било добре за читателите държавата да се намесва в книгоиздателската политика пък е въпрос на съвсем отделен разговор.
Колко книги има до възглавницата ти? Какво четеш сега?
Не са малко, уви… Времето ми за четене става все по-малко и ставам все по-придирчива. А в същото време всекидневно си харесвам поне още десетина книги – повечето от тях назидавани все още в България, някои дори и в света. Човек се чувства малко като в сладкарница – знаеш, че ако си поръчаш всичко, което ти харесва на външен вид, ще ти стане лошо, но си решен да опиташ. От миналата година се опитвам да се наслаждавам повече на четенето, има достатъчно други спортове, които да упражнява човек, ако гори от състезателен дух. В момента жонглирам между няколко книги, винаги го правя. Вечер чета „Сезонът на Йоана“ – харесвам писането на Яница Радева, а сутрин – „Ще се видим в Париж“ . Докато пътувам с автобус или чакам на опашка, чета много интересен криминален роман на телефона, но все още няма да споделя кой е той, защото (ако не съм познала кой е убиецът!) може да го издадем през 2016…
Пожелай нещо на четящите хора?
Време за четене и смелост в литературните избори. Прочетете поне една книга през 2016, към която никога не бихте посегнали – може да се изненадате от себе си.