Илюстраторът Милена Радева – автор и организатор на националното турне Animalia – с интервю за Kafene.bg.
През изминалата година обиколихте цялата страна с артистичния проект Animalia. Разкажете ни накратко каква е идеята на вашия „животински свят“ и какво успяхте да постигнете.
В началото дори нямаше идея, което не ни е срам да признаем. Идеята се появи чак през пролетта на 2014 г., когато моят колега Илия Бояров предложи да направим обща изложба – илюстрация и скулптура. Приех начинанието с известна доза скептицизъм, защото форматът на проекта е нетипичен. Тайнствена концепция и тезис зад Animalia няма и всеки, който се опита да й припише такава, е в грешка и очевидно не е видял работите ни (сблъскахме се и с такива коментари). Преди откриването на изложбата в София през 2014-та си мислехме, че просто ще представим малко експонати пред мама, тати, баба и кучето (защото котката не обича обществени места), ще пием по едно евтино червено вино и една скъпа студена вода и ще си приберем картинките и скулптурките вкъщи. За наша огромна изненада изобщо не стана така. Два месеца по-късно вече бяхме с шест дати за изложби във Варна, Русе, В. Търново, Бургас, Пловдив и София, поканите за Банкя, Пазарджик, Фестивала на солта в Бургас и Природонаучния музей в София дойдоха сами, получихме и още много други покани, които за жалост нямаше как да поемем като ангажимент. Накратко – 13 представяния, над 10 хиляди километра с личната ни кола, близо 10 хиляди посетители на живо и изключително много емоции.
Какво реално коства на млади творци като вас да осъществят подобно мащабно начинание и да се наложат като културен бранд?
Костваше ни всичко – време, енергия, работа, други проекти, финанси, безсъние… буквално всичко. Много пъти сме се питали защо го правим и дали си заслужава. Разбира се, подобни моменти на отчаяние в 3:00 часа сутринта на магистралата малко след Пловдив посока Бургас или в 1:00 часа през нощта някъде около Плевен на връщане от Русе са неизбежни. Спомням си, че Пловдив ни посрещна с порой, а аз седнах и се разплаках на тротоара пред галерията. Илия пък счупи една от пластиките на връщане от В. Търново. Но знаехме, че ако не направим това за нас самите, няма кой. Хващаш се за косата и сам се вадиш от блатото… заедно с коня! Именно тази наша упоритост направи възможно съществуването на Animalia. В същото време не ние наложихме Animalia, а тя наложи нас. Работите говорят сами за себе си и сами се презентират в галериите и музеите, а ние сме там само за реденето, откриването и събирането на изложбата. Хората идват да видят Animalia, а не нас. Това за двама ни като творци е безценно, защото се цени изкуството ни, то предизвиква интерес към самото себе си – ключов момент, който всеки артист трябва да осъзнава.
Спечелихте и представяне с видео спот на престижния международен панаир за изкуство Vienna Contemporary 2015. Как се вписва реализмът на вашите творби в разбиранията на модерния човек за съвременно изкуство?
Видеото беше идея и дело на оператора Силвия Шулева. Тя е един от многото приятели, които ни подкрепиха. Това доказа, че Animalia провокира хората да се включат в нашия проект. Друг пример са множеството селфита, които ни изпратиха посетителите на изложбата. Но да се върна на въпроса… Лично ние като художници сме уморени да гледаме поредното „нещо” в поредната галерия. Когато отида на откриването на модерна изложба, дори не знам какво гледам и дали не гледах същата изложба предишната седмица. Модерното изкуство не е равнозначно на неразбираемо изкуство. Да си модерен не значи да си непонятен. Представянето на Animalia в рамките на Vienna Contemporary 2015 е доказателство, че модерното изкуство може да бъде и реалистично, и разбираемо за всички. Ние няма да върнем две изгубени поколения, няма да ги накараме да разберат и заобичат изкуството, но успяхме да ги видим в залите, където гостува Animalia. А това за нас бе невероятен успех.
Как според вас непознатите дарования у нас могат да бъдат стимулирани да се развиват?
Ние самофинансирахме Animalia. Цялата. Сами. Но няма да успеем да го направим втори път, затова сега търсим спонсор за следващия ни мащабен проект Animalia Aves. Вярвам, че е въпрос на манталитет от страна на частния бизнес да прозре колко широка е публиката, с която може да общува по по-различен начин от например телевизионния, и да инвестира по-често в проекти било като нашия, било в друг вид инициативи с голям потенциал за реализация, защото спонсорството е най-елегантната форма на реклама. Това ще мотивира младите автори да се развиват, както и ще докаже социалната отговорност на компаниите. Също така фунията трябва да се отвори за всички, без да е нужно да се познаваме лично. Т.е. старите кримки да се пенсионират, а новите да не работят само с бившите си състуденти. Капсулата е голяма и отдавна е отлетяла към Плутон, но ние с Илия доказахме, че можем и сами. Не чакахме и не разчитахме на никого, за да постигнем този успех. А това значи, че невъзможни неща няма.
Върху какво ще акцентира следващият ви голям съвместен проект и кога смятате да го представите на широката публика?
Animalia Aves (застрашените птици в България) ще се фокусира върху наболели проблеми и теми, които засягат всеки един от нас като брънка от веригата на цялостната ни екосистема. Ще се опитаме да покажем на широката публика близо 50 птици, които са включени в Червената книга на България като застрашени или изчезнали и по този начин да онагледим какви красиви създания сме убили и продължаваме да убиваме всяка година. Колаборацията ще бъде същата – научни илюстрации и пластики, но този път ще обърнем формата, като намалим размера на илюстрациите и увеличим размера на пластиките. Надяваме се да представим експозицията в края на тази година с откриване в София, а след това сме предвидили да посетим още поне 10 града, но само ако успеем да намерим финансиране.
Защо смятате, че научни илюстрации и малки пластики на птици биха ни накарали да се замислим за тяхното опазване?
Когато незапознат човек чуе „застрашени”, си мисли, че започва пропагандна лекция. Не. Ние не сме еко-активистка организация и нямаме подобни идеи. Целта ни е да ви запознаем с красиви птици (някои от които и ние не познавахме до скоро) и се надяваме да събудим интерес у хората сами да потърсят информация за тях, да поискат да ги видят на живо (например в центъра на Зелени Балкани в Стара Загора, който и ние посещаваме), да се включат в броенето на птици, което се организира от различни организации (всяка година има акция сами да преброим щъркелите, които гнездят около домовете ни), да се замислят следващия път, когато посетят резерват като Атанасовското езеро, Врачанския Балкан, Сребърна и др., да не оставят боклук след себе си, да правят хранилки и да се радват на животните. Все неща, които изискват минимални усилия. Надяваме се нашата изложба да успее да ги провокира точно по този начин и да доведе до по-висока осъзнатост на действията ни. Ще покажем на хората застрашените птици в България по много лесен и разбираем начин, без да ги караме да бродят из гората и без да ги назидаваме – само чрез изкуството ни.
Какъв е вашият съвет към младите ви колеги, които също искат да се наложат като разпознаваем бранд?
Да не се отказват и да не чакат някой да им подаде ръка, макар че нашето поколение и по-младите ни колеги не е свикнало да ги изхранва държавата. Ние не знаем какво е държавна работа, не знаем какво са хонорари на СБХ и какво са задължителни откупки. Виждаме това незнание и в акциите и идеите, които имат колегите ни. Пожелаваме им успех и още по-голямо желание да творят, да се борят и да гледат напред с опъната ръка и молив, маркиращ хоризонта им. Те ще ни разберат 🙂
За Милена Радева:
Милена Радева е родена през 1988 г. в гр. София. Завършва специалност „Графика” в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” и още същата година е приета в Националната художествена академия, специалност „Книга и печатна графика”. Изучава „Илюстрация“ при доц. Николай Алексиев и „Оформление на книгата“ при проф. Кирил Гогов и през 2010 г. завършва бакалавърска степен, а две години по-късно защитава магистърските си проекти в специалността. Още през студентските си години е увлечена по илюстрацията на детски книги и се насочва към разработването на авторски проекти. Започва работа като илюстратор на свободна практика с автори и издатели от САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, Англия, Сингапур и България, което й дава възможност да наложи своя личен стил и техника. Милена има над 50 илюстрирани книги в цял свят, а нейни концепции стават част от изложби на книгата в Германия, Корея, Израел и България. В момента Милена работи върху докторската си дисертация под ръководството на проф. Виктор Паунов на тема „Българската художествена илюстрация от края на 40-те до началото на 90-те. Явления и тенденции“. Можете да намерите повече информация за творчеството на Милена Радева на http://milena.seimenus.com/ и https://www.facebook.com/MilenaRadevaArts.