Милена Николова е родена на 31 октомври 1984 г. в град Сливен. През 2003 г. в ИК "Пламък" излиза от печат първата й стихосбирка "Любов по време на дъга", финансирана по проект на Община Сливен за даровити ученици, извоювали призови места за града в международни и национални конкурси. "Сълзи в джобовете" е втората й лирическа книга, издадена през 2005 г. от издателство "Български писател". Половината от сумата за издаването на стихосбирката се дарява от най-голямата българска одиторска компания "АФА", където Милена работи тогава. Впечатлени от таланта й, главните експерт-счетоводители, управители на "АФА", я подкрепят да продължава да се развива в сферата, която е избрала, и я напътстват духовно. В момента се подготвя за печат третата й стихосбирка "Жигосана със хъс", която ще бъде реализирана финансово от Нов Български Университет, въз основа на отличния й успех и силното й творческо присъствие.
В продължение на осем години Милена Николова е ученичка в престижния сливенски клас по литературно творчество при Обединената школа по изкуствата "Мишо Тодоров" с преподавател покойната поетеса Евгения Генова.
Публикува в сп. "Понеделник", сп. "Пламък", сп. "Родна реч", в. "Труд", в. "Сега", в. "24 часа", сп. "Жажда", в. "Словото днес", в. "Новият пулс", в. "Литературен фронт", "Литернет" – специализиран портал за литература и хуманитаритика, "Листопадъ" – уеблог за българско изкуство, култура, наука и образование и др.
Нейни творби са излъчвани по националните и общински радиа и телевизии.
Как започнахте да пишете?
В класа на покойната поетеса Евгения Генова, която бе светиня за мен… Майка ми знаеше колко чувствителен и емоционален човек съм и ме вдъхновяваше да посещавам всякакви курсове, които ме вълнуваха – цигулка, танци, градинарство и билкарство, вокална групa, литературно творчество … И така докато намеря призванието си и се науча да рисувам чувствата си, без да се разпилявам навсякъде.
От къде идва вдъхновението при Вас?
От обичта. Тя е най-висшето чувство. Тя е Животът. Водата. Огънят. Вятърът. Стихиите… Всичко живо и неживо. Всеки цвят и нецвят. Вселената ни. Паяците. Крушите. Дюлите. Абсолютно всичко може да ме вдъхнови… и да ме разочарова.
Кога и как пишете?
Когато съм заредена и отпочинала. Пиша, докато почувствам, че трябва да спра. Силните чувства могат да убиват.
С коя от литературните си награди се гордеете най-много?
Не обичам да се гордея с награди. Признанието и контакта с хората ме радват много повече. Наградите са само белег на успеха.
Вашето пожелание към поетите и читателите на Kafene.bg?
Моето пожелание към тях е – да се научат да ЖЕЛАЯТ. Да желаят силно и истински и да се жертват в името на желанията си.
* * *
Прочетете интервюто с Милена Николова в Az-Jenata.com
Прочетете откъс от третата й стихосбирка "Жигосана с хъс"