Милена Мавродинова е от Шумен. Кариерата си започва като актьор в кукления театър в Ловеч. През 2000 г. завършва режисура за куклен театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” при проф. Николина Георгиева. Работи на свободна практика. Нейни постановки се играят в София, Шумен, Търговище, Казанлък, Ловеч и Перник.
Това интервю е специално за Kafene.bg.
Защо избрахте режисьорската професия?
Стана случайно. Първото ми желание беше да упражнявам актьорска професия, но постепенно мои преподаватели и колеги ме насочиха към режисурата. И не съжалявам, че съм я избрала.
С какво Ви привлече театърът?
Може би с това, че срещаш различини хора, работиш с различни екипи. Колегите са уникални.
Вие как подбирате актьори за спектаклите, на които сте режисьор?
В повечето случаи директорите на театрите ме насочват. Но там, където вече правя втори постановки, ми дават право на избор. Избирам най-вече хора, с които съм работила, защото знам, че са сериозни и работят с огромно желание. Но обичам да избирам и такива, които не съм срещала – не само актьори, ами и композитори, сценографи. Защото това си е предизвикателство. Така откриваш нови неща и за себе си.
А какви хора не бихте допуснала във Вашия екип?
Тези, които са с огромно самочувствие и ги мързи да работят.
На кого сте благодарна за Вашето развитие като режисьор?
Най-вече на проф. Николина Георгиева. Също и на преподавателката ми по художествено слово Вера Стефанова (която за съжаление вече е покойник). Тя много ми помогна – още за влизането в НАТФИЗ, а и след това – за професионалното ми развитие. Вера Стефанова беше много добър човек и много добър педагог.
Има ли нужда от педагог за обучението по Вашата специалност?
Мисля, че има, защото всеки човек по различен начин се изявява. Примерно, на мен ако отстрани ми викат, мога да блокирам и да не направя нищо. Аз съм такъв тип. Но има актьори, на които трябва да викнеш отсреща, за да станат сериозни. И това е любопитното в режисьорската професия, че трябва да съобразиш какъв е всеки човек, какво би го провокирало и как да даде най-доброто от себе си.
Как се провокира детската публика?
Децата трудно могат да се излъжат. Изпуснеш ли веднъж вниманието им, много трудно може отново да ги завладееш. Прави ми впечатление, че много им липсват вълшебствата.
Имала съм случаи, когато ще четем приказка, а те реагират с а-а-а. Но когато започнем с вълшебна приказка, често се случва да я четем по няколко пъти.
Кои са любимите приказни герои на децата?
За съжаление децата знаят приказни герои най-вече от филмите. И не мога да кажа кои са им любими. Когато четем например приказка с непознати герои или правя нещо, те го харесват и после започват да говорят за героя, който им е направил впечатление. Това означава, че започва да им харесва, независимо че до този момент не са го знаели.
Вие имате ли любима приказка?
Не. Все още имам картон в детската библиотека, но се стремя да чета най-различни приказки, защото има такива, които не са толкова популярни, а са много хубави.
Вие ги четете заради удоволствието или заради работата?
Приказките ги чета специално заради работата. Има толкова хубави приказки, които са с непознати заглавия на родителите. Но жалкото е, че театрите заради родителите и публиката търсят по-популярни заглавия. Но, ако нещо – не толкова известно, е направено добре, това е допълнителна култура и за детето.
Кои са Ви любимите автори?
Андерсен, макар че е доста тъжен. От българските – Валери Петров. Като драматургия все още не смея да направя спектакъл по негова пиеса. Мисля, че трябва да си с доста опит, за да се впуснеш в такова нещо. Харесвам и Пиер Грипари. Има много хубави “Приказки от улица Брока”, които страшно много се харесват на децата, а не са толкова известни. Даже сме правили спектакъл по тях.
Какви са Вашите професионални ангажименти за следващия сезон?
Започнахме репетиции в театър “Възраждане” на спектакъла “Красавицата и Звяра” по драматургия на Красимира Методиева. Премиерата ще е на 17 септември. В Ловеч ще правя “Аладин”. Освен това към театър “Завеса” подготвяме спектакъл за деца за Моцарт – с жив оркестър. Той ще включва най-популярните произведения на Моцарт. Ще се разиграят и случки от неговото детство. Общо взето, музиката не е толкова залегнала в обучението и искаме да направим нещо любопитно за децата, за да привлечем вниманието им.
А чия е тази идея?
Собственичката на театъра Мария Банова ми предложи да направя този спектакъл. Не знам дали идеята е нейна, но знам, че ще участва Нов симфоничен оркестър.
Според Вас кой е най-добрият детски драматург?
Много е жалко, но в последните години никой не пише за деца. Много малко са хората, които правят опити и е доста трудно. Аз лично предпочитам да правя, отколкото да пиша. Но с изключение на последните три неща, които съм правила с Красимира Методиева, за всички останали, които са около десет, съм си писала сама драматургията. Просто не можеш да намериш истинска драматургия. Изключвам Валери Петров, но той е доста сложен.
Когато сте пред премиера на Ваш спектакъл от какво най-много се притеснявате?
Да не се притеснят актьорите и да си изиграят нещата, както са станали до този момент.
Разкажете някоя интересна случка от Вашата практика?
При всяка постановка има интересни случки. Но веднъж ми се наложи в един театър да репетирам с едра шарка. Премиерата не можеше да се отложи. Така че, за да не заразя актьорите, продължихме репетициите, а аз бях в кабината.
Нямаше болни след това?
Не, нямаше болни.
Изкушавате ли се да застанете на снимачната площадка?
Да. Бих направила детски филм – приказка. Защото киното дава много големи възможности.
Вие сте и актьор. Играете ли?
Играя в театър “Завеса” в две представления. Едното е “Яйцето”. Другото е “Петното – владетелят на микробите”, което си е мое. В него участвам с още една колежка. То е тематично за хигиената и за децата между 4 и 7 години.
С какво се занимавате през свободното си време?
Виждам се с приятели и се радвам, че много от тях не се занимават с театър. Защото, когато се откъсне човек от работата си и слуша разговори за други неща, по някакъв начин дистанцирането помага с още по-голяма сила да се захванеш с това. Обичам да изработвам кукли, кутии за моливи и други приложни неща. Това ме разтоварва.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Ако не обичат театъра – да го заобичат, защото е нещо много хубаво. Да са много щастливи, да имат много късмет!