Италианският дизайнер Микеле Боно е на 38 години. Роден е в Сицилия – в град Шака, провинция Агридженто. Завършил е модната академия във Флоренция, филиал на Университета за мода – Ню Йорк (най-старият моден американски университет).
Идвайки за първи път в България, Микеле Боно даде специално интервю за kafene.bg.
Г-н Боно, защо избрахте да се занимавате с мода?
Занимавам се с мода още от дете. Израснал съм в такава обстановка. Баба ми правеше различни ръкоделия, леля ми шиеше, прабаба ми – също.
Винаги съм бил очарован от нещата, които са ръчно изработвани. Това е нещо, което нося в кръвта си. Толкова си обичам работата, че за мен е много хубаво да говоря за моята мода.
Кои са Вашите учители в занаята?
Първият ми стаж беше в Париж при Живанши – през 1989 г. Работил съм също и за Гатинони – висша мода. Правил съм модели за Валентино, за Макс Мара. И след това всичко нататък си е мой опит. Аз по-скоро съм откраднал занаята от тях. Защото гледах как самите шивачки шиеха, какво правеха, всичко.
В Италия конкуренцията в този бранш е голяма. Какви са Вашите амбиции като дизайнер?
Аз нямам толкова амбиции. Искам да си върша моята работа.
Какъв е Вашият стил?
Винаги казвам, че елегантността се запомня, тя не се забелязва. Трябва да има простота в линиите. Една дреха, когато е направена ръчно и с майсторлък и след 10 години да я облечете, тя е модерна.
През погледа на дизайнера Микеле Боно как изглежда красивата жена?
Семпла. С някакъв хубав аксесоар, с хубаво бижу, но семпла. Искам да добавя също, че според мен най-хубавата част на жената е гърбът. И да се показва неговият край. Когато е подчертана талията, тогава се вижда точно средиземноморският силует на жената, който напомня за китара.
В новата си колекция защо предпочетохте корали?
Тази колекция е специално разработвана. Правил съм я четири месеца. Тя е вдъхновена от изригването на един подводен вулкан. Срещу моя град Шака е Фердинандовият остров, където през 1832 г. този подводен вулкан е изригнал от водата. Около този район е имало коралов пръстен. И реално това изригване на вулкана изкара на повърхността тези корали. И по плажовете сега е пълно с такива корали.
За мен женската структура представлява един вулкан. Дантелата и черният цвят са лавата на вулкана. Затова в тази колекция има много модели, които са общити с корали.
А малко испанският вкус към воалите идва от Испания. Платовете са леки, защото те показват движението на водата.
Специфичното за моите колекции е, че правя уникални неща. Всичко е само в единични бройки. Защото дрехата трябва да е една единствена за жената, която я облича.
Създавате и костюми за спектакли. С какви актьори сте работил?
Правил съм костюми за малки театрални трупи. Една от мечтите ми бе да стана дизайнер на такива костюми.
А какво е специфичното при изработването им?
Трябва самата история на костюма да се пресъздаде. Дрехите трябва да се правят, както са се правили едно време – тогава, откогато всъщност е периодът в пиесата. Изработвал съм костюми, характерни за ХIХ век.
Създавам и карнавални облекла. В град Шака правя костюми за танците.
Сътрудничил съм и с театрални трупи във Венеция – за операта “Една нощ във Венеция” от Щраус. Там дрехите бяха по-скоро модерни, направени от съвременни хора, които обаче показваха нещо от ХVIII век. Работил съм и на остров Сан Джорджо Маджоре, където е Паладинският театър.
Бихте ли създал облекло специално за някоя българка, ако получите такова предложение?
Да, разбира се.
Вие идвате за първи път у нас. Какво знаехте за България?
Знаех много малко. И по-добре беше така, защото не дойдох тук с предрасъдъци или с някакви точни идеи. Всъщност София за мен е много красив град. Дори разбрах, че вие сте имали италианска царица – Йоанна Савойска.
А кое е малкото, което знаехте за България?
Знаех, че България е бедна страна от икономическа гледна точка. Била е в комунистически режим. Съжалявам, знам малко.
Харесват ли Ви българките?
Да, доста. Въпреки че предпочитам средиземноморски тип жени.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да мога да се срещна скоро с тях и да се върна отново в София.