Срещаме ви с очарователната дама и талантлив илюстратор Мая Бочева. Мая твори вълшебни светове, които надничат из детските книжки, а поводът за срещата ни е най-новият проект, над който твори – книжката „Кой светна луната?“
Как се развива проектът „Кой светна луната“?
Проекта е мултимедиен и включва освен печатните издания, и дигиталната своя версия, засега това е първата книга „Кой светна луната?“ за мобилни телефони и таблети. Проектът има вече три международни първи награди. Едната е в областта на образователните апликации. Но на този етап не сме разпространили играта достатъчно добре. Все пак се радваме на поне около 5-6 хиляди сваляния в google play и още няколко хиляди в app store. Но за да бъде успешна е нужно много повече. Рейтингът на играта ни е висок и много голям процент от хората, които са си я свалили, са доволни и ни пишат със запитване кога ще излезе и третата й част (защото приказката е разделена на три части).
От друга страна печатните издания вървят доста добре и за една година вече почти са свършили тиражите от по 1000 броя на книга.
Печатните книжки – вече две – какво ново при тях и как се допълват с играта?
Точно сега (много се радвам да съобщя) печатните книги стават вече три! Всеки момент ще излезе най-новата книга: „Колко е часът?“ – Наръчник за Времето. В нея има закачки и сентенции, свързани с Времето, неща, които често казваме в ежедневието си, като например – „Времето тече“, или „Времето лети“. В книгата тези неща са буквални, най-вече защото Времето е личност.
Всъщност е голям лакомник, който си похапва секундите и минутите, та дори и часовете и после се чудим къде са изчезнали? 🙂 В този дух е цялата книга и отново са преплетени игри. В наръчника отговорите не идват готови, а детето, което чете (или на което му четат) книгата – трябва само да ги открие.
Много е важно как родителите поднасят този вид книги на децата си. Добре е това да става чрез диалогичното четене. За целта ще има притурка, която ще кача на сайта ни, в която ще обяснявам подробно как да се поднася книгата – така че да се извлече максималното.
Това е една малко по-различна поредица „Наръчници от света на Туй-Онуй“, в която няма да има енциклопедични данни и отговори, каквито лесно можем да намерим в Уикипедия. Книгата отново се играе, какъвто е стилът на цялата ни поредица. Смятаме, събираме и изваждаме, за да получим важните отговори: „Колко секунди има в една минутка?“ или „За колко Време Времето ще напазарува?“, а накрая си приготвяме и истинска вкусна Времева пица.
Също мисля, че е важно, че съм използвала шрифта Adys, който е предназначен за деца, които имат дислексия и улеснява процеса им на четене.
Кое е най-сложното при работата по подобен проект?
Сложно е, когато проектът е като „допълнителна извънработна дейност“, защото на този етап няма как да се изхранвам от него. Единственото сложно е да нося няколко дини под една мишница. Ако се занимавам само с проекта – животът би бил песен! Към това се стремя!
Къде могат да се закупят книжките?
Книгите ги разпространявам основно от сайта.
Илюстрациите са толкова чудни – те ли правят магията, така че децата да приемат историята и да решават задачите с удоволствие?
Много благодаря! Илюстрациите са един дълъг процес – доста дни и месеци труд. Това е така донякъде, защото всеки един елемент от илюстрацията е на отделен слой, за да има възможност после да се анимира, което прави процеса на рисуване доста по-бавен и пипкав.
Но все пак мисля, че, както за всяко нещо – съвкупността от историята, визията и цялостното звучене е това, което привлича или – не, читателя/зрителя. Мисля, че успях по този начин да постигна ефекта, който исках, а именно децата да тренират наученото в училище или да го научават по нов начин, който е естествен и присъщ – любопитството и желанието за ново познание са вродени във всеки човек и наш дълг е да поддържаме тези пламъчета в децата. В книгите един от похватите да постигна това е чрез случки и загадки, които децата трябва да разрешат, за да продължи историята нататък. Тук не се учи само български език или само математика. Няма разделение на предметите, а се учи успоредно всичко, защото в живота нещата не са отделени, а са едно цяло и така по-лесно ги разбираме и си ги обясняваме едно друго.
Примерно учим се да събираме, но успоредно с това разбираме и кои са основните цветове и какво става, когато ги смесим един с друг. Колкото повече аспекти и характеристики има дадено нещо, било то и задача по математика – толкова повече стават пътищата и начините да го запомним. Ползвам принципа на мнемониката. Примера с цветовете се случва в една торта за рождения ден на една минутка – в най-новата книга от поредицата: „Колко е часът?“ – Наръчник за Времето.
Какво предстои на Туй-онуй?
За „Туй-Онуй“ имам още много планове – всеки един от интерактивен по-интерактивен. На първо време следващата книга, която мисля да направя, е за най-малките – от 0 до 3-4г. Защото сегашните книги са за малко по-големи дечица и малко съм пренебрегнала най-малките бъдещи читатели, а аз съм на мнение, че няма най-ранна възраст за четене на книжки и един читател се изгражда още от коремчето на мама, а именно времето, в което започнах аз да чета книги на моята дъщеричка.