Махабхарата е древен санскритски текст – разделен на 18 книги, които разказват историята на 18-дневната война между 18 армии. Това е една от най-дългите епични поеми на света, която има огромно значение за културата и религията на древна и съвременна Индия.
Повече за Махабхарата, както и за превръщането на поемата в достъпно и интересно четиво за съвременния европеец – за Kafene.bg сподели Кришна Дхарма – британски хиндуист и писател. Неговата англоезична адаптация на епоса е достъпна и на български.
Добре дошли отново, за втори път, в България! Как се усещате сега тук? Какво мислите за хората? Как Ви приемат сега, когато книгата Ви вече е сред тях?
Мисля, че има голям интерес към работата ми, хората са много възприемчиви и отворени към нея. Може би това е така, защото българите също имат своя древна история и култура, определено книгата беше приета с „отворени обятия“.
Какво Ви накара да се захванете със създаването на такава специфична и обемна творба? Каква е Вашата лична история?
Изучавам ведическата литература вече 40 години, а Махабхарата е част от тези древни санскритски текстове. Моят живот и образование ми позволиха да се докосна до самата книга – пълна с невероятни истории, дълбока философия и мъдрости за живота. Докато я четях, толкова ми хареса, че поисках да я споделя с повече хора. Така започнах да я правя по-лесно разбираема за четене, подсилвайки художествения елемент и драматизма, за да може да е интересна на всеки.
Способен ли е европейският читател да разбере всички нива на една толкова различна философия? Какво Ви се наложи да интерпретирате, за да направите книгата по-лесно разбираема?
Опитах се да я опростя, до известна степен, но без да се отклонявам от същественото. Трябваше да я съкратя, защото книгата наистина е внушителна по обем, и да добавя доза драматизъм, за да звучи по-художествено като роман. Постарах се да я направя по-модерна, на съвременен английски език, а сега и на съвременен български, за да може всеки да я прочете, без да се затруднява от неразбираемите санскритски думи или абстрактни философски понятия.
Как препоръчвате да се чете Махабхарата? Нормално ли е това да е по-бавен процес, в сравнение с други книги? Това настолно четиво – за всеки ден ли е или веднъж прочетено, то няма какво да даде повече?
Махабхарата е считана за свещен текст в традицията на хиндуизма, някои дори я приемат дори за Библия. Книгата може да се чете всеки ден, аз лично така я чета, както и още много хора по света. Тя е пълна с житейски мъдрости и съвети, затова е нормално от време на време да се връщаме назад и да препрочитаме някои страници, глави, а защо не и цялата книга… Аз съм я чел около 6 пъти, а моят син поне 10, като тя не спира да буди в него жив интерес. Той твърди, че всеки път открива нещо ново и ново в нея.
Актуални ли са посланията на книгата за модерния човек? Адекватни ли са препратките за съвременното ни общество?
Според мен Махабхарата дава много актуални препратки към всеки един от нас като индивиди. Учи ни как да бъдем по-умиротворени, по-щастливи, за да живеем в едно по-мирно и хармонично общество. Има също така и много ясни и директни наставления, насочени към обществените лидери – как да управляват по-възможно най-добрия начин.
Мислите ли, че обществените водачи биха прочели книгата? Как могат тези послания да достигнат до тях?
В Англия, до колкото знам, има политици, които имат копия от книгата и се съветват с нея при работата си. В Индия, по подразбиране тази книга се използва активно от държавните глави. В по-глобален аспект, книгата може да достигне до повече хора, главно чрез личния пример на всеки, който приема сериозно ученията в Махабхарата и ги прилага в живота си.
Двете страни на конфликта, описани в книгата, са изключително показателни. Едната олицетворява безграничното желание на алчните да придобият всичко, единствено за тях самите. Другата страна е по-одухотворена, по-умиротворена, спазва принципите на добродетелта, не се стреми да притежава нищо специално…
Впоследствие, алчните и завистливите губят всичко, в полза на добродетелните. Там се казва, че когато ние овладяваме себе си, своите желания, сетивата си, тогава ще сме способни да овладеем и света.
Някои хора мислят, че четенето на книги е един вид медитация. Вие какво мислите по въпроса?
Да, и аз мисля, че четенето на книги може да се приеме за медитация, особено, ако е на свещена литература, и аз го практикувам всеки ден. Опитвам се също да разсъждавам, да медитирам върху посланието, защото го считам за духовна практика.
Каква е промяната след прочитане на Махабхарата? Според Вас има ли коренна промяна?
Да, промяната може да е много съществена. Аз самият, след като прочетох Махабхарата, се промених коренно, изоставих толкова много лоши навици, станах много по-умиротворен и щастлив и съм виждал това да се случва и при други хора.
Какво бихте казали на тези, които сега за пръв път чуват за книгата?
Опитах се да я направя интересна за четене. Ако обичат да четат книги като „Властелинът на пръстените“ или „Игра на тронове“, то Махабхарата определено ще предизвика интереса им. Тя притежава точно този драматизъм – интрига, романтика, драма, но и много дълбочина. Книгата е многопластова и има много какво повече да предложи, освен забавление и развлечение. Стига човек да поиска, тя ще му даде…