Мартин Ралчевски говори за втората си книга "Горски дух" в това интервю специално за Kafene.bg:
Два романа само в рамките на няколко месеца – как успяхте? Успоредно ли ги писахте или един след друг? От къде дойде вдъхновението?
Първо искам да поздравя всички читатели на Kafene.bg и да им пожелая крепко здраве и щастие.
Разбира се, не съм ги писал успоредно, а един след друг. Романът "Безкрайна нощ" беше приключен още през лятото на 2007 г., но почти веднага след него започнах да пиша "Горски дух", воден от силен вътрешен порив. Когато бях готов и с него ги предложих на издателствата. Затова излязоха толкова скоро един след друг, защото втория роман беше готов.
Колко време Ви отне написването на "Горски дух"?
Около година. …при положение, че не съм спирал да ходя на работа.
Кое е основното послание на "Горски дух"?
Всеки, който е чел романа, знае, че е трудно да се отговори на този въпрос, защото в него са засегнати много отделни теми. Целта ми беше книгата да е различна от останалите. В смисъл, да се беседва за много и разнопосочни общочовешки проблеми, но да не се губи нишката; а тя е престъплението и неговите последствия; както и това, че има други начини да забогатее човек, стига да не губи вяра и да знае къде да търси. И все пак, ако трябва да обобщя, бих казал, че основното послание на романа е да отговори на някои от най-съкровените въпроси. А те са: Има ли вечна любов? Съществува ли Бог и ако да, кой е Той? Откъде сме произлезли и какво ни очаква? Какво представлява смъртта? Вечно понятие ли е справедливостта? Както и: в какво се състои онази тайна, която прави някои хора, априори по-пълноценни и по-щастливи от другите?
Това е повече мъжки роман, като че ли?
Не бих го определил така. За мен той е от онзи тип, които носят множество послания, а посланията са валидни за всички. Ако в "Безкрайна нощ" любовта и сантименталността бяха застъпени повечко, то в "Горски дух" преобладават екзистенциалните въпроси. Това до някъде го прави по-задълбочен, но в никакъв случай не и само мъжки.
Трябва ли човек да е вярващ, за да разбере и осмисли романа в неговата цялост?
Не. Романът е написан за тези, които копнеят да открият отговорите. Целта му е да отговори на питанията на обикновения, добрия и незнаещ човек. Използвам тези епитети, защото ако човек иска да намери и е смирен, то той неизменно ще намери много в тази книга; ако обаче е ехидно надменен, то тогава и най-сърцераздирателната история и най-поучителния диалог ще останат чужди за него.
Липсва ли вярата на българина в днешния ден, според Вас?
За голямо съжаление, да! Но това не е беда. Проблемът е в това, че сякаш българинът не смее да си признае, че не е щастлив, че е самотен, изгубен, че не вижда ясно бъдещето и не знае върху какво да изгради животът си. Ще дам пример. Днес мнозинството се страхуват да се обвържат в брак. Раждат незаконни деца. Намират утеха в алкохола, в дрогата, в агресията… Това е така, защото дори не подозират, че носят душа. Казвам това условно. Не искам да обидя никого. Но обществото ни е обременено. А има толкова много радост и щастие за всички. Една читателка (Даниела) ми писа на електронната поща: "С тази книга успяхте да събудите неподозирани сили в мен. Преоткрих живота и намерих себе си." Много се надявам, така както тази читателка, повече мои сънародници да преоткрият щастието и заживеят с него. То дреме в сърцата на всички, просто трябва много малко усилие от наша страна, за да го събудим и да му се насладим.
С две книги имате ли вече самочувствието на утвърден автор?
Тщеславието е присъщо човешко качество. Така че и аз, в една или друга степен, съм му подвластен. И все пак съвсем не се чувствам утвърден. Вътрешно приемам, че ще мога изобщо да се нарека писател, едва когато видя "Полубогиня" – третата си книга издадена. Според договорката ми със "Сиела" това трябва да стане тази есен. Тези, които желаят да прочетат откъси от книгите ми (включително и предстоящата), както и да научат повече за мен, могат да го сторят като посетят моя блог. Оставам с най-искрени чувства към читателската си аудитория. Обичам всички, не само тези, които ме харесват, но и онези, които ме обиждат и клеветят. www.ralchevski.blogspot.com
Вижте видео интервю с Мартин Ралчевски
