Втора част от интервюто с писателя Мартин Ралчевски. Първата част можете да прочетете тук.
Мартин Ралчевски гостува в Kafene.bg по повод на първия му сборник с разкази "Емигрант", който беше издаден преди месец от издателство "Сиела". Книгата съдържа 30 истории, случили ли се наистина. Разговорът ни тръгна от книгата и завърши с голямата роля на изкуството като компас и часовник, и ролята му за пробуждане на емоционалността на читателя, за съпричастността и пренареждането на ценностите. Откъс от книгата можете да прочете тук.
След шест книги зад гърба си успяхте ли да си отговорите на въпроса какъв е смисълът на човешкия живот и как да балансираме между материалното и духовното?
Това е много труден въпрос. Ако кажа "да", ще прозвучи самоуверено или глуповато. И все пак знам, че съм намерил посоката, собствената ми гледна точка за това как трябва да се отнасяме към живота, за да се чувстваме пълноценни. Тук пак включвам темата за вярата – от нея зависи как гледаме на живота. Има два аспекта: единият е, че човек е съвкупност от материя, която изчезва напълно след биологичната смърт. Ако така разглеждаме човека, смисълът на живота е ясен, той е хедонистичен, тоест ние постоянно трябва да получаваме и да взимаме удоволствия и наслади отвсякъде и колкото можем, било с честен и нечестен път. Дори злоупотребяваме със здравето си, защото животът ни се изплъзва. Това ми е толкова чуждо, колкото е чуждо и на моите герои, много от които са действителни хора. Веруюто на моите герои е, че този живот е просто едно стъпало към вечния живот, към живота, който ние ще живеем един ден след като умрем. От тази позиция те изпълняват и спазват правилата, които ни е повелил сам Христос. И все пак бързам да кажа, че "Емигрант" не е някаква книга с християнски поучения. Не, това са ненатрапчиви разкази, описващи случки с хора, преживели някаква трудност и през трудността разбрали нещо важно. Както казва Достоевски, че през катарзис достигаме допрозрението, че животът не е само тук и сега, а има и нещо повече. Въз основа на това героите ми стават добри, вярвайки във вечността.
Как бихте определили разказите в "Емигрант" – като диагноза или като рецепта за вяра и за живот?
Бих казал, че са по-скоро рецепта. Повечето от разказите са с отворен край, но има два или три, които са с ясен финал и в тях се усеща посланието на автора. Да припомня, че 2/3 от разказите са по действителни случаи, така че те са се "сбъднали". При тях авторското вмешателство е по-малко, там е разказана истинската история. При тях читателят сам трябва да разбере кое е доброто, кое трябва да отсее и кое може да го приложи в своя живот.
Кое е най-важното за вас в един разказ?
Най-важното за мен е един разказ да бъде колкото може по-действителен, да бъде по-близо до истината. Независимо, че може да има отворен край или да започне изведнъж от никъде. По същият начин избирам книга, филм или театрална постановка – много харесвам, когато са базирани на истински случай. Ако знам, че е само някакъв имагинерен образ в главата на даден автор, писател, или журналист и това са някакви негови такива фантазии, съм някак си съм по-скептичен.
Имаше ли разказ, който ви беше особено труден за написване, който сте преправяли и много много често редактирали?
Да, има няколко такива разказа, при които се чудех как точно да ги напиша, как да променя името на героите. Представям си, че тези хора могат да се разпознаят и да се обидят. При една от историите мислих 3-4 дни, докато в един момент реших, че няма от какво да се страхувам и го написах така, както смятах за добре. Около 1/4 от разказите в "Емигрант" са свързани лично с мен или с хора, които познавам.
Един от разказите има фантастични елементи – "Най-големият страх". Разкажете повече за него.
Да, може да се каже, че в него има фантастични елементи, но той е пак действителен, защото ядрото на историята е документирана в Русия. Такъв запис наистина съществува. Ще разкажа накратко: Става дума за времето в края на комунизма в Русия, когато правят геоложко изследване колко дълбоко може да се пробие земната кора. Целта е била евентуално да се стигне до земната мантия. Спускат сонда с микрофон до някаква пределна дълбочина, за да запишат "гласа на Земята" – тектониката на плочите. Съмнявали са се, че има има какво да запишат, но спускат микрофона, за да отчетат дейност. Тогава, най-неочаквано на записа се запечатват ужасни стенания, скърцания, някакви гласове. Този запис го има в youtube, свързан с името на руския учен Виктор Язаков и гласове от ада. Има много коментари дали това е истина или монтаж. Съвременният човек е скептичен, но в онези времена един атеист е рисуквал живота си. Така че – ето това е пак разказ по действителен случай. Знам, че е трудно да убедиш скептиците, които казват за всички чудеса: "Не, няма чудо, всичко е случайност".
Гледате ли към следваща ваша книга?
„Емигрант“ излезе между другото, докато обмислях нещо по-голямо. Скоро след като завърших последния си роман „Измама“, бях на посещение в Света Гора и се чудих каква да бъде следващата ми книга. Идеята дойде много настойчиво – усетих, че трябва да напиша нещо по-дръзко и по-сериозно. Това ще бъде роман, насочен към края на света и е с работно заглавие ще се казва "Антихрист". Срещам голям отпор между приятелите ми и писателските среди. Осъзнавам, че заглавието е малко изхабено, преекспонирано – веднага ще се сетите за Емилиян Станев и други православни автори, писали книги за свършека на света. Но в моя проект става дума за това, което предстои да стане нещо като за световната конспирация от християнска гледна точка. Искам да разкажа за това, но не схематично, защото съм чел много "сухи" книги на тази тема. Искам да го облека в художествена форма, да включа в историята историята на едно незаможно семейство, което прави избор между доброто и злото, защото точно преди края на света предстои голямо разделение между двата полюса.
Прочетете още:
Емигрант от Мартин Ралчевски, нова книга на Сиела