Мартина Троанска – студентка втори курс в НАТФИЗ, в класа на Пенко Господинов, е поканена за ролята на най-младата героиня в пиесата „Палачи“. Това е нейният дебют, както в театър „София“, така и на голямата сцена. Образът, в който се превъплащава Мартина, е на малката Шърли – първоначално „блееща“ и „сдухана“, както не спират да й подмятат собствените ѝ родители. Пред очите на публиката тя израства като новоосъзнала се бунтарка.
Ето какво сподели младата актриса специално за Кафене.бг:
Как студентка втори курс успява да се включи в такова мащабно представление?
Моята преподавателка по сценична реч ме прати на кастинг. Бях там с още мои колеги от НАТФИЗ, които също още не са завършили. Трябваше да подготвим монолог за края на пиесата и да се явим с него. Там беше директорът на театъра – Ириней Константинов, и режисьорът на постановката – Стоян Радев. Около седмица след кастинга ми се обадиха да ми кажат, че ще играя Шърли. Това е голяма чест, но и предизвикателство за човек, който все още не е играл на голяма сцена. Много се радвам за възможността да работя с хора, които безспорно са звезди на българския театър.
Как възприе новината за новата ти роля, имайки предвид, че е доста специфична?
Като цяло, репетиционният процес не ме притесняваше особено, благодарение на Стоян Радев, който подхождаше с подкрепа, обяснявайки ми всичко необходимо. През цялото време аз имах представа какво се иска от мен, беше ми трудно да го постигна и успоредно да съчетая НАТФИЗ с репетициите. Дълго време не разбирах точно какво правя, защото на голяма сцена изискванията, към самия актьор, са малко по-различни. По едно време много се бях стресирала от целия шум – започнаха някакви пресконференции, снимки за плакати и какво ли не, но в крайна сметка всичко се нареди. Има някакво чудо, което се случва в последния момент и мен не ме пропусна. Представлението се получи и всички бяхме щастливи.
Според теб отива ли ти образът на Шърли? Такава ли си и ти – малко сърдита, неудовлетворена?
Аз не съм сърдита, по-скоро точно обратното – много усмихната и винаги щастлива, докато Шърли е винаги потисната и нещастна. Моите преподаватели се шегуват, упреквайки ме, че все играя малка и сладка и сега отново ме взеха да играя 15-годишна, което за пореден път ги накара да се посмеят, но ролята съвсем не беше лесна за изпълнение.
Как успя да се сработиш с другите актьори? Какво научи от тях?
Определено научих много по време на репетициите в тетъра. Не съм имала проблеми с колегите, защото всички са много отзивчиви. Те се отнесоха много добре с мен още от първата репетиция. Когато репетирахме на сцена, всички се грижеха да се чувам и ми повтаряха да говоря по-силно, по-ясно, по-изразително. Лили Маравиля ми помагаше най-много – и с текста, и цялостно, за което съм ѝ много благодарна.
Как мислиш, че публиката възприема този спектакъл? Не те ли притесняваше малко текста?
Трудно ми е да кажа, като гледам нещата отвътре. Независимо, че текстът е писан леко цинично и остаряло, всъщност е съвременен. Мисля, че се възприема добре, както и всичко на Мартин МакДона, защото е актуално и смислено. Точно поради тази причина цинизмите отиват на заден план и допринасят благотворно за общата картина.
След тази роля, какво си пожелаваш да играеш още?
Искам всичко да играя. (смее се) Още съм втори курс, тепърва започваме с големите автори. Сега работим по Шекспир, миналата година – Чехов, така че всичко е пред мен – още нищо не мога да кажа.