Кураторът Мартина Йорданова разказва за изложбата на „Обичайните неща“ на Лидия Делич в ИСИ – София:
Вие сте куратор на изложбата на Лидия Делич в ИСИ – София – разкажете ни какво да очакваме?
С Лидия Делич се познаваме от 2019 година, когато живях в Белград по повод една кураторска програма организирана от Биляна Чирич- кураторката на тазгодишния сръбски павилион на Венецианското биенале. Но поканата да работим заедно е чиста случайност и съм изключително радостна, тъй като познавам и следя работата на Лидия от тогава насам. Серията картини, които в пространството на Института за съвременно изкуство (ИСИ) са представени частично, са част от по-голям проект, който Лидия започва след престоя си в резиденстка програма в Исландия и в последствие показва в галерия Ойгстер Белград през 2021. Мотивите в голямоформатните жипописни платна са силно повлияни от нейното ежедневие там, което в държава като Исландия може да се окаже от една страна много различно, но от друга, творецът е творец навсякъде. И усещането, което на пръв поглед създават са за обичайните неща, онези, които минават през живота ни и после отминават, остават забравени. За изложбата в ИСИ избрахме три от картините. Онези три, които отразяват живота на художничката в ателието, на бюрото, в стаята. Пренесени са в пространството, което всъщност е апартамент и така стават негово естествено продължение, имащо своя история. Към картините създадохме и текст, представляващ кратки разкази от първо лице и абстрактно или буквално, фиктивно или наистина, има отношение към творбите и им предава още един, по-личен прочит. Считам за важно да спомена и графичния дизайн на Денислав Големанов, който според мен още веднъж елегантно подчертава този сблъсък между куратора и художника в изложбата и доста забележително заявява своето присъствие в СУПЕР ПОЗИЦИИ. Накратко казано: нито картините са там, където се очаква да бъдат, нито текста е “кураторски”, нито визуалните материали към изложбата са “класически”, нито в последствие евентаулния каталог (за него трябва отделно да се говори). Изобщо всичко е с главата надолу, в позитивния смисъл на израза.
С какво идва Лидия Делич в ИСИ – София през януари 2022 година?
Серия от три жипописни платна – диптихи към които добавихме една по-стара работа, която е в контраст с формата на останалите, но пък откъм съдържание ги допълва. Във всички картини има елементи на жилищното пространство отвътре, на вътрешния свят, който се крие във всеки от нас, на интимните моменти, които имаме на саме с мислите си. Единствената човешка фигура, която присъства в платната, е тази на художничката, докато рисува една от серията картини (липсваща в тази изложба). Същият този проект, който виждаме представен в ИСИ ще продължи своето развитие и под малко по-различна форма ще се появи на Венецианското биенале през 2022 в павилиона на Черна гора. Лидия Делич е един от избраните автори, които ще представят страната на този най-престижен форум за изкуство.
Какво казва на хората Лидия Делич чрез тези творби?
Конкретно за тези творби ще си позволя да я цитирам, а именно че чрез рисуването художничката се стреми да съхрани и сподели спомени за събития, които веднъж изживяни, просто отминават. Обичайните неща от нашия живот, онези, които някой ден ще се окажат безвъзвратно изгубени.
И какви са очакванията Ви от изложбата?
Този диалог с балканските страни и страните от Източна Европа да продължи, аз самата, чрез моята кураторска практика насочвам вниманието натам и ми се иска за в бъдеще това да е все по-често срещано явление. И други мои колеги работят в тази посока и се радвам все по-често да виждаме подобни колаборации. Самата изложба предвижда различни нива на комуникация с публиката, очакваме Лидия да дойде до София в средата на следващия месец и да организираме едно представяне на нейната работа като цяло и това, което е в изложабта Обичайните неща. През нейния поглед. Лидия Делич е любопитен автор и едно прекрасно начало на вълнуващата програма СУПЕР ПОЗИЦИИ на ИСИ, която предстои да се реализира до края на 2022.
Има ли специфика балканското съвременно изкуство и достатъчно ли са културните мостове между страните ни?
Не бих могла еднозначно да отговоря на този въпрос, защото Словения и Хърватска не смятат, че са част от Балканския полуостров, държавите, с които ние граничим и са така да се каже центъра на Балканите, са в културен и исторически план много различни. Но… едно по-разширено понятие за Източна и Югоизточна Европа дава заявка за повече прилики отколкото разлики. Търсенията и споделянията често се допълват и намират отражение в творчеството на повечето автори от този регион на Европа. Със сигурност културните мостове могат и трябва да бъдат много повече, мисля, че вече работим в тази посока, макар и с бавни темпове. Този проект е доказателство за това. Скоро пускат редовен полет до Скопие, дано това продължи и динамиката на взаимоотношения между тези страни да се засили значително, защото наистина имаме какво да си кажем. И е важно заради нашате собствено възприятие и позициониране в света, не само на изкуството, но и като цяло.
Какво си пожелавате като творец за 2022?
Пожелавам си най-вече любов, защото без нея не мога да творя. И… вдъхновяващи изложби и проекти, което през 2022 струва ми се няма как да не е така предвид всички интересни арт събития, които предстои да се случат – Венецианското Биенале, Документа в Казел, Манифеста в Прищина, Берлинското биенале, Истанбулското биенале, в България имаме Габровското биенале, чиито директор тази година съм аз… Списъкът е безкраен. Започвам новата година с изложбата Обичайните неща на Лидия Делич и мисля, че работата с нея и екипа на ИСИ ми подейства безкрайно вдъхновяващо за всичко, което предстои.