Мартина Генкова-Иванова ще бъде лектор на Международния форум-изложение "Здраве, щастие, красота", който ще се проведе в София от 13 до 15 юни. Тя ще говори по темата: „Сродните души – мит или реалности” на 14 юни, от 18.50 до 19.35 ч. Това е и поводът да ви я представя и поразпитам.
Представи се с няколко думи.
Аз съм пътник и изследовател сред лабиринта на Живота. Мостче, което свързва различни пластове, реалности, хора, съдби. Вървя и изучавам себе си и околните светове с широко отворени очи и детско любопитство. Уча се, израствам, и с всяко следващо стъпало – споделям наученото и преживяното с хората.
Участваш като лектор в изложението "Здраве, щастие, красота", задължително ли е в този ред вървят трите неща или може да ги разместим? Това ли е формулата на благопоучния живот?
Този форум е едно от малкото професионално организирани събития, което събира, обединява, вдъхновява и има силата да променя живота на хората. Лектор съм на повечето му издания от самото му начало и с огромна радост и вълнение проследявам промените които хората случват из цяла България. За мен формулата за благополучен и хармоничен живот е преди всичко отворено сърце, спокоен ум и пробудено съзнание. Сред малките фрагментчета, които човек събира по пътя си, за да направи пъзела цял, са например: прошката, приемането, не-осъждането, липсата на гняв и наличието на много любов. Тогава щастието е естетвеният ти начин на живот и светоусещане. Здравето, щастието и красотата винаги са с нас, но не винаги сме способни да ги видим и оценим. Повечето хора са склонни да виждат само негатива и да мислят, че хубавите неща им липсват, и трябва много да се стараят и мъчат, за да ги случат в живота си. Когато съзнанието се повдига, забелязваме все повече и повече присъствието на тези елементи в живота си. И колкото повече ги забелязваме, толкова повече от същото привличаме. Съзнанието ни твори реалността и битието, не обратното.
Изброй 5 неща, предпоставки за здраво тяло?
Тялото е нашият храм. И единствено на нас е поверено знанието и възможностите да го поддържаме здраво, младо и силно. Всичко останало е бягство от реалността и отговорността за живота ни. Важни ключета за здраво тяло са: Жива и силна храна; Добър сън, почивка, медитация; Движение и спорт; Дълбоко и съзнателно дишане; Вода. Много вода.
Как да запазим баланса и хармонията си в днешното стресирано всекидневие?
Стресът наистина е много агресивно настъпващ към нас фактор от външната среда, но не бива да забравяме, че само и единствено ние можем да изберем дали да допуснем един външен агресор да влезе в нас и да окаже влияние на живота ни, или не. Много хора ще кажат "Е да, ама как да избягам от лошия шеф, ниската заплата, забързаното всекидневие, злобната съседка, сметките за тока и т.н." Там е работата, че не е нужно да бягаме от нищо. Просто е нужно да преосмислим и подредим приоритетите си. Склонни сме да отлагаме и пренебрегваме истински важните ни неща в името на кариера, повишение на заплатата, дипломи, крайни срокове, търговски резултати… А ето, че в живота на много от някогашните ми колеги от корпоративния бизнес настъпи огромен обрат – тежки и животозастрашаващи заболявания. В такива моменти, приоритетите рязко се изменят, и тогава хората вече са склонни да се обърнат към важните неща. Но нужно ли е да се стига до там, че да бъдем принудени да направим този избор?
Хората работят неща, които ненавиждат. За пари, които не им достигат, за да си купуват вещи които не им трябват… Здравословният начин на живот е прост, скромен, не изисква пари, а сърце, вяра и любов. Той не е мода, а начин на мислене, начин на живот. Нека хората се спрат от въртележката на препускащите мисли, задължения, страхове, блокажи и предразсъдъци и да намерят онези наистина важни им неща. Да опитат да чуят онзи тих вътрешен зов, който ги тласка към призванието им, към онази уникална и неповторима идентичност, която ще им носи и удовлетворение, и материално изобилие. Това е неизменно – когато най-сетне стъпиш на пътя на душата си, абсолютно всичко започва да се нарежда по най-добрия и уместен начин, и то с лекота и благодат.
Противник ли си на телевизията като фактор, който повече натоварва човек, а освен това изкривява действителността?
Отказах се от телевизията още преди много години. Осъзнах, че в момента този така широко достигащ информационен канал използва силата си само за да сее страх, илюзии и заблуди. Новините ни държат във вечно напрежение с мисълта, че светът е жестоко, грозно и порочно място, където оцеляването е на ръба, а мизерията – естествен ход на нещата. След това идват рекламите, които те убеждават, че една в същността си опасна напитка ще ти донесе щастие, с банков кредит ще достигнеш всичките си мечти, ако ядеш чипс, ще приличаш на музикалните си идоли, а ако нещо те боли – фармацията има модерен лек за всичко. Когато човек осъзнато прави разлика кое какво е, кой манипулативен подход действа на подсъзнанието, коя реплика в ТВ ефира опитва да проектира определен начин на мислене и поведение – тогава вече можеш да гледаш телевизия с нещо като научен интерес на страничен наблюдател. Но трябва да се признае, че ледът се пропуква и в телевизионния ефир се появяват много проблясъци, които говорят колко далече стига новото съзнание. Това е неминуем еволюционен процес и като цяло съм настроена оптимистично към масовото пробуждане на хората.
Какво правиш, когато ти е тъжно или си уморена?
Тъгата и умората разбира се ми се случват, като на всеки нормален човек. Разликата е там, че винаги се опитвам да стигна до същината им, до първопричината, и да излекувам нея, а не да се отдам на продължително и сухо тъгуване и самосъжаление. И те бързо минават. Досегът с природата е ултимативното хапче против лошо настроение и умора. Когато се качиш на върха на планината или потънеш в звуците на гората, всички тревоги и мъки се оттичат като мръсна вода в земята, а тялото ти се изпълва със сила и ентусиазъм. Хубава книга, медитация и усамотение, разговор с любим човек, общуване с любимите ми домашни пазители – куче и коте – всичко това действа безотказно и ме връща бързо и сигурно в хармонията.
Пожелай нещо на читателите на Kafene.bg.
Пожелавам с цялото си сърце осъзнатост, вяра в себе си и любов във всички мисли, чувства и дела. Когато човек се води от любовта – няма как да сгреши. А дори понякога да грешим – какво толкова. Отбивките от пътя ни учат. Колкото по-напред отиваме – толкова по-кратки и безболезнени стават те, а пътят – осеян с изобилие и благодат. Нека всеки намери своя личен път и върви по него с увереност, радост и доверие – че всичко е точно така, както трябва да бъде.