По повод на последната й изложба “Totally Wet” в София разговарям с Мария Радославова за подводната фотография.
Какво не знаем за Мария Радославова?
На 40 години съм, родена съм в София. Аз съм много щастлив човек, защото винаги съм знаела какво искам да правя. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с визия, рисуване и дизайн. Никога не съм се лутала и не съм съжалявала за избора си. Обичам това, което правя. Завършила съм "Илюстрация" в Националната художествена академия. Първите ми публикувани илюстрации са още преди да се дипломирам, във вестник "24 часа". Имам няколко детски книги, издадени с мои илюстрации. Правя по няколко корици на година. Участвала съм в 2 общи изложби в България и в две в Канада, където живях шест години. Трудно показвам нещата си. Искам, когато си позволя да занимавам хората с това, което правя да съм сигурна, че има защо. Снимам под водата от 6 години и е дошъл моментът да покажа какво ме покорява и ме кара да се връщам отново и отново. Мисля, че това, че съм художник ми дава предимството да мога да "уловя" есенцията на подводната красота по-лесно. Следващата ми изложба ще е комбинация от картини и подводна фотография в столияната галерия "Артур". Когато рисувам отново, всичко се върти около природата и пътуването. Картините ми са пълни с цвят и тропически фантастични същества.
Как се зароди страстта Ви към подводната фотография?
Не съм предполагала, че ще снимам под водата. Когато започнах да се гмуркам, бях толкова заета с екипировката си и новото усещане да съм под вода, че не съм и помисляла за камера. По-късно започна да ми се иска да снимам и първият ми фотоапарат беше еднодневка. Хареса ми и от тогава снимам при почти всяко слизане.
Какъв е светът под водата? Какво не знаем за него?
Светът под водата е различен. И това е много вълнуващо – да имаш цял непознат свят на разположение. Водата заема 2/3 от планетата. В един коралов риф има 3 пъти повече видове отколкото в най-наситената с живот тропическа гора. Теглото, звукът, светлината са различни под водата. Абсолютно друг свят – много красив и интересен.
Как се прави подводна фотография? Какво е необходимо?
Необходими са очи, които виждат красотата, емоцията, светлината и момента, както при всеки един вид фотография.
Кое е мечтаното от Вас място за такъв тип изкуство?
Бих искала да имам шанса да го правя по-често. Всички места под водата имат потенциал, включително и басейна "Спартак", например. Разбира се, има места, които не съм посетила и бих искала да снимам там. Те са много – Truck Lagoon, Австралия, Мадагаскар…
Трябва ли, за да се гмуркаш да можеш да плуваш?
Възможно е да започнеш да се гмуркаш, без да умееш да плуваш. Аз започнах така. Научих се, разбира се.
Вие сте единствената жена, която притежава сертификат за технически водолаз.
Всъщност вече не съм единствената, а първата – моя приятелка вчера завърши курс за гмукане с тримикс. Поздравления, Ина!
Кое е най-труднодостъпното място, на което сте била?
Най- трудно достъпното място беше една подводна пещера в Мексико – за да стигнем до входа й трябваше да вървим през джунглата без пътека с екипировка при 45 градуса температура следвани от плътен облак комари.
Скъпо хоби ли е това?
Да, скъпо е. Също така е изискващо към времето ти, плановете, почивката, хората, с които прекарваш времето си. Удовоствието, което ми доставя не може да се измери с пари, така че – продължавам.
Прочетете още:
Ивайло Стоянов – Концептуална фотография и мъртви стени
Александър Иванов: Фотографията е страст и емоция
Д-р Александър Шинков – Вулкани през фотообектива